Защо? Защото!

51
Защо? Защото!

Злоупотребявайте с обяснянията

Изумително е: хората приемат и най-нелепите обяснения, просто защото са пристрастени към думичката "защото". Германският есеист Ролф Добели ни разкрива поредната вълнуваща тайна на всекидневието, цитиран от Дойче Веле.

През 70-те години психоложката Елън Лангър от Харвардския университет провежда интересен експеримент. Изследователката застава край копирната машина (ксерокса) в библиотеката и чака, докато се събере опашка. После отива най-отпред и пита: „Извинете, имам само пет страници, ще ме пуснете ли първа?” При многократно повторения опит почти никога не й позволяват да изпревари чакащите. Психоложката провежда експеримента повторно, но с тази разлика, че посочва изрично причината за молбата си: „Извинете, имам само пет страници, ще ме пуснете ли първа? Много бързам.” Този път в почти всички случаи чакащите й отстъпват реда си.

Дотук добре. Когато човек бърза, това наистина звучи като основателна причина да се прережда. Но Елън Лангър не се задоволява с този резултат и провежда трети експеримент. На чакащите край ксерокса тя казва: „Извинете, имам само пет страници, ще ме пуснете ли първа? Просто искам да преснимам няколко листа.” Опашката отново й отстъпва реда си почти във всички случаи, макар че обяснението й е съвършено смехотворно: та нали всички чакат, за да преснимат по няколко листа?

"Безобразие!"

Изводът гласи: когато изтъкнем някаква причина за поведението си, околните проявяват много повече разбиране и склонност да ни помогнат. Изумителното е друго: обикновено няма абсолютно никакво значение дали тази причина звучи смислено или не. Сигурно мнозина от вас познават тази ситуация: самолетът им закъснява с три часа, а по високоговорителя лаконично съобщават: „Еди-кой-си полет има три часа закъснение.” Безобразие! – казвате си и търчите към гишето, за да търсите обяснение. Съвсем друга обаче е реакцията ви, ако съобщението по радиоуредбата гласи: „Еди-кой-си полет закъснява с три часа поради технически причини.” Какви са тези „технически причини” – един Господ знае. Но такова съобщение успокоява пътниците - и те не тичат да се разправят със служителката на гишето.

Обувен завод за производство на... обувки

Човекът е пристрастен към „защото”. Ние имаме нужда от обяснение дори тогава, когато това обяснение изобщо не е убедително. Особено хората на ръководни позиции го знаят добре. Не обясниш ли на своите подчинени „защо”, те автоматично губят мотивация. Не е достатъчно да обявиш, че цел на завода за обувки е да произвежда обувки – макар че тъкмо това е скучната истина. Не, ти трябва да кажеш още нещо, например: „Искаме нашите обувки да излязат на пазара като революционен продукт!” (Каквото и да значи това.) Или пък: „Благодарение на нас женският крак става по-красив, светът също.”

"Защото съм идиот!"

Когато се случи да пропуснете някакъв срок и ви попитат защо, най-добре ще е да отговорите: „Ами защото досега все не успявам.” Като информация това изречение е съвършено нелепо, понеже, след като сте пропуснали срока, вие явно не сте успели. Въпреки това такъв отговор винаги се приема.

Един ден гледах как жена ми внимателно разделя черното от тъмносиньото пране, преди да сложи дрехите в пералнята. Съвършено безсмислена операция, според мен, защото в случая нямаше никаква опасност единият цвят да пусне върху другия. (Или поне така беше навремето, докато следвах и сам се перях.) „Защо разделяш синьото от черното?” – попитах я. „Ами защото предпочитам да ги пера отделно”, каза ми тя и този отговор напълно ме удовлетвори.

С две думи: винаги е важно да има „защото”. Тази незабележима думичка е смазка за междучовешките отношения. Препоръчвам ви винаги да злоупотребявате с нея!



Добави коментар