Защо да не викаме на децата си

81
Защо да не викаме на децата си

Убедителните причини

Винаги сте се възмущавали от гледка на млада (и привидно мила) майка, която вика на беззащитното си дете, убедени, че лично вие никога няма да се излагате така, нали? Случва се на всеки обаче. Повишаването на тон невинаги е лошо - когато видите 2-годишното си хлапе да пристъпва небрежно към пътното платно, най-добре е да извикате, но и не са малко случаите, в които това просто не е ефективно.

Дори по-лошо - викането може да нанесе сериозни щети на увереността и самочувствието на детето, а и повишаването на тон е само на крачка от обидата (и т. нар. вербално насилие). В раздразнението си, често родителите прекрачват тънката граница и несъзнателно обиждат или нараняват детето - явление, наричано от психолозите „вербален шамар”.

Силата на думите ви е добре известна и следващият извод няма да ви изненада - „карането” и обидите вредят не по-малко от физическото насилие. Истината е, че в повечето случаи родителите се карат на децата заради раздразнението си от факта, че не постигат собствената си идея (често нереалистична) за успешно родителство (и възпитание).

Като прибавите и очевидната неефективност на този подход (всяко дете рано или късно свиква с честите нервни изблици, а спокойствието, с което ги приема, само ви кара да викате още повече), разбирате защо е добре да сведете прилагането му до минимум.



Добави коментар