За доброто на детето?
130
Прекалено хубаво не е на хубаво
В наши дни отглеждането на „нормално” дете изглежда все по-невъзможна мисия - насилието и агресията са навсякъде около нас, децата стоят пред компютрите, стресът е част от ежедневието им. Ако обаче към това прибавите и резултатите от интригуващи социологически проучвания, може да се окаже, че и дори това, което правим с мисъл за доброто на децата, всъщност е със съмнителен успех.
Учим ги да бъдат себе си
Ще си помислите…
Натискът от страна на връстниците обикновено се сочи за причина за посягане към цигарите в ранна възраст и други нежелани прояви на растежа. Затова всички се стараем да научим децата си да бъдат себе си, да не зависят от чуждото мнение и одобрение, да отстояват позицията си.
Но всъщност...
Вероятно не е трудно да си спомните за поне един съученик, достатъчно смел, за да се откроява до степен на странност и, разбира се, да не е канен на нито един купон? Това може да е детето ви, крайно независимо от влиянието на връстниците си. Проучвания сочат, че деца, подложени на натиск от връстниците във възраст между 12 и 13 години, стават по-адаптивни, по-склонни на компромиси и по-уверени в нови ситуации.
Изследването набляга на факта, че когато обръщаш внимание на мнението и реакциите на околните, се научаваш да различаваш емоциите и опознаваш реакциите им. А това е особено полезно умение особено днес, когато все повече общуваме чрез мейли. Оказва се, че натискът от връстниците в правилното време (и умерено количество) осигурява почти „суперсили” на детето.
На училище от 6 години
Ще си помислите…
Образованието не бива да чака - колкото по-рано, толкова по-добре.
Но всъщност...
Според някои статистики децата, започнали училище на 6 години, са по-склонни да се откажат от висше образование след време, по-мързеливи са и често се насочват към по-артистичен (и безотговорен) начин и стил на живот. Избързването с отговорностите в училище и постиженията, които се очакват там, вредят и на самочувствието, и на увереността в собствените сили.
Да се пазят от непознати
Ще си помислите…
Когато става въпрос за сигурността на детето ви, няма такова нещо като „престараване”. Важно е да го научите да се пази от непознати, ако може да не разговаря с такива и никога да не слуша какво му казват.
Но всъщност...
Психолозите твърдят, че днешните родители до такава степен прекаляват с предупрежденията, че децата започват да се плашат от хората по принцип и да избягват контактите. Разбира се, те трябва да останат предпазливи, но не и наплашени.
Хвалим ги
Ще си помислите…
Вашите родители никога не са ви казвали колко сте специални и сега е време да поправите грешката им. Няма да пестите похвалите на детето си!
Но всъщност...
За често хвалените и поощрявани деца съществува риск от загуба на реална преценка - те просто не могат да приемат хора, които не ги хвалят, още по-малко пък такива, които им правят забележки или изискват повече. Досещате се, че това особено затруднява социализирането. В допълнение, често тези деца престават да полагат каквито и да било усилия - те така или иначе са толкова прекрасни, защо да се стараят за каквото и да било?
Коментари
Точно така - нож с две остриета!!! А е всяко дете е различно, няма универсални и еднозначни отговори при възпитанието на деца!
възпитание
то всичко си е нож с две остриета.