За доброто на детето?

В наши дни отглеждането на „нормално” дете изглежда все по-невъзможна мисия - насилието и агресията са навсякъде около нас, децата стоят пред компютрите, стресът е част от ежедневието им. Ако обаче към това прибавите и резултатите от интригуващи социологически проучвания, може да се окаже, че и дори това, което правим с мисъл за доброто на децата, всъщност е със съмнителен успех.

Учим ги да бъдат себе си

Ще си помислите…

Натискът от страна на връстниците обикновено се сочи за причина за посягане към цигарите в ранна възраст и други нежелани прояви на растежа. Затова всички се стараем да научим децата си да бъдат себе си, да не зависят от чуждото мнение и одобрение, да отстояват позицията си.

Но всъщност...

Вероятно не е трудно да си спомните за поне един съученик, достатъчно смел, за да се откроява до степен на странност и, разбира се, да не е канен на нито един купон? Това може да е детето ви, крайно независимо от влиянието на връстниците си. Проучвания сочат, че деца, подложени на натиск от връстниците във възраст между 12 и 13 години, стават по-адаптивни, по-склонни на компромиси и по-уверени в нови ситуации.

Изследването набляга на факта, че когато обръщаш внимание на мнението и реакциите на околните, се научаваш да различаваш емоциите и опознаваш реакциите им. А това е особено полезно умение особено днес, когато все повече общуваме чрез мейли. Оказва се, че натискът от връстниците в правилното време (и умерено количество) осигурява почти „суперсили” на детето.

На училище от 6 години

Ще си помислите…

Образованието не бива да чака - колкото по-рано, толкова по-добре.

Но всъщност...

Според някои статистики децата, започнали училище на 6 години, са по-склонни да се откажат от висше образование след време, по-мързеливи са и често се насочват към по-артистичен (и безотговорен) начин и стил на живот. Избързването с отговорностите в училище и постиженията, които се очакват там, вредят и на самочувствието, и на увереността в собствените сили.

Да се пазят от непознати

Ще си помислите…

Когато става въпрос за сигурността на детето ви, няма такова нещо като „престараване”. Важно е да го научите да се пази от непознати, ако може да не разговаря с такива и никога да не слуша какво му казват.

Но всъщност...

Психолозите твърдят, че днешните родители до такава степен прекаляват с предупрежденията, че децата започват да се плашат от хората по принцип и да избягват контактите. Разбира се, те трябва да останат предпазливи, но не и наплашени.

Хвалим ги

Ще си помислите…

Вашите родители никога не са ви казвали колко сте специални и сега е време да поправите грешката им. Няма да пестите похвалите на детето си!

Но всъщност...

За често хвалените и поощрявани деца съществува риск от загуба на реална преценка - те просто не могат да приемат хора, които не ги хвалят, още по-малко пък такива, които им правят забележки или изискват повече. Досещате се, че това особено затруднява социализирането. В допълнение, често тези деца престават да полагат каквито и да било усилия - те така или иначе са толкова прекрасни, защо да се стараят за каквото и да било?