Шамарената фабрика

106
Шамарената фабрика

24% от хората одобряват шамаренето

Всеки от сегашните млади родители знае какво означава изразът "шамарена фабрика" и е ставал жертва, когато тя заработи. За страховете и унижението, което предизвиква боят на децата и за "индустриализирането" на този тип наказание, както и последиците говориха писателят Георги Господинов и специалисти в дискусия, предшестваща видеоинсталация с моменти от български филми, представящи "шамарената фабрика" в действие, предаде БГНЕС.

Господинов разказа, че е смятал “шамарената фабрика” за регионален феномен, но с порастването е разбрал, че става дума за нещо типично българско. Всеки от нас е чувал заплашителните реплики: “Ще ти скъсам ушите” или ”Аз ще ти покажа сега…” и последващото опъване на ухото, шамар и друг вид удар или просто унижение. "Що се биеш, ма!" се превръща в последваща реплика, защото насилието поражда насилие при децата и това се вижда добре от соцфилмите за деца.

Вижте още: Как вредят шамарите?

Според Цвета Бреснишка от “Асоциация родители”, родителите трябва да знаят, че децата са пришълци от бъдещето. “Детето е гост от бъдещето, а ние не си бием гостите, нали?”, коментира тя. Дани Колева от “Национална мрежа за децата” обясни, че няма минимално насилие върху децата (това е изразът, който се използва за понятието “шамар”). Според нея или има, или няма бой. Тя представи данни от проучване, според което 24% от хората одобряват шамаренето, а 50% от родителите смятат, че децата нямат право на мнение, като 47% дори посочват, че детето не трябва да бъде питано, а родителят да решава вместо него еднолично.

Колева говори и за това, че шамарът всъщност изразява тоталното безсилие на родителите и срещу тях не трябва да се подхожда с директни обвинения, а да бъдат напътствани как да се справят в трудна ситуация, без да се налага да се стига до бой. Колева говори и за послушанието и за парадокса, който то представлява.

В проучването повечето родители са искали да възпитат едни уверени и смели бъдещи възрастни, но това противоречи на послушанието, което възпитава неуверени хора с натрапчиво чувство за вина. Георги Господинов разказа и за феномена “невидими деца” от близкото минало - децата, които са повече ходещи дистанционни и тези, които слизат в мазата за още един буркан краставички за гостите, а след това са отпращани директно в детската стая, “защото възрастните си говорят”.



Добави коментар