Седмица на прошката

59
Седмица на прошката

Да поискаме прошка

Седмица на веселби и игри - така се отбелязват в народния календар дните между Месни и Сирни Заговезни. След тях следват не само хранителни, но и духовни пости, затова в миналото младежите са използвали последния си шанс да пеят, играят хора и устройват тържества.

Кулминацията на празниците е в неделята на Сирни Заговезни. Според традицията, тогава се палят огньове, които се прескачат за здраве. Стопаните пък слагат около главите си факли от слама, с които гонят бълхите. Момчетата пък изстрелват огнени стрели в двора на избранницата си. За най-харесвана се считала тази девойка, която съберяла най-много стрели, докато семейството й стояло на пост и гасяло огъня.

Най-радостният обичай за децата е хамкането. На червен конец се завързва халва или варено яйце, които най-възрастният мъж в къщата върти в кръг. Децата се нареждат около него и се опитват да хванат яйцето или халвата само с уста. Който го направи, ще е жив и здрав през цялата година.



Седмицата между Месни и Сирни Заговезни е и времето за прошка. Традицията повелява по-младите да посетят по-възрастните си роднини, а кумците - кумовете си, за да поискат прошка. Останалите през годините фрази са: "Прощавай, майко, татко", а отговорът е: "Просто да ти е, Господ да прощава".

През тази седмица на трапезата задължително трябва да присъстват сиренето, маслото и яйцата, защото от следващия понеделник (27 февруари) започват постите. Вчера път (на Месни Заговездни) беше последният ден, в който се разрешаваше месо.



Добави коментар