Сън срещу трудности

263
Сън срещу трудности

Процесът на сънуване едновременно архивира спомените от деня и симулира тези, които ни карат да изпитваме трудности

Когато заспим, ни се случват невероятни неща, а фантазиите сякаш се материализират пред очите ни. Но защо всъщност сънуваме? В последно време учените все повече се дерзят около този въпрос - категоричен отговор няма. От друга страна, множеството изследвания показват, че процесът на сънуване едновременно архивира спомените от деня и симулира тези, които ни карат да изпитваме трудности.

И всичко това - с цел да преодолеем изпитанията на деня. Но това не се знаеше досега. Преди малкия научен пробив отдавахме сънищата на по-възвишена причинно-следствена връзка. А именно - послание отвъд нашия ум, идващо, за да ни каже, че нещо ще се случи. Отваряме съновника, разгадаваме символа и смятаме, че сме готови за бъдещето. Дали е така?

Довечера в държавата ще заспят няколко милиона души и всеки от тях ще сънува, пише вестник "Стандарт". Оказва се, че няма човек, който да не се потапя във фикционалния свят, но не всеки помни какво е правил там. Според учените, забравяме 95% от сънищата си. Останалите 5% разказваме с патос сред приятели и близки, сякаш наистина са реални. Делът от науката, занимаващ се със сънищата ни, се казва онейрология.

Големият пробив е през 1952 г., когато ученият проф. Натаниел Клейтман, съвместно със своя аспирант Уилям Дементом, прави научно обоснована характеристика на съня. Използвайки уред за електроенцефалография (ЕЕГ), проф. Клейтман забелязва, че мозъчната активност на заспалия пациент в някои етапи е аналогична на тази, когато той е буден. Изглеждало, че докато човек спи, мозъкът му реагира на сънищата досущ както реагира и в будно състояние на заобикалящата го среда.

Именно неочакваното отчитане на делта вълни по време на сън впечатлява проф. Клейтман. Той наблюдава, че когато пациентът му започне да сънува, очите му се движат бързо. Това според професора бил знак, че съзнанието на пациента е в сюжета на сънищата и реагира на случващото се в тях. Така проф. Клейтман разделя съня на две смислови части. Първата фаза е с отсъствие на БДО (бързо движение на очите) и отсъствие на сънища. Втората фаза е с изразено БДО. Вероятно можем да кажем, че в първата фаза мозъкът е в подготвителен етап.

Тази фаза се разделя на четири етапа. Първият е т.нар. лек сън. Тогава човек е наполовина буден. Мускулната активност се забавя, при което може да се появи слабо потрепване. В началния етап на заспиване можем лесно да се събудим. Докато във втория човекът навлиза в "истинския сън" - това се случва около 10 минути след "лекия". Тази фаза трае около 20 минути. Сърдечният ритъм и темпото на дишане се забавят. Третият и четвърти етап се обославят като "дълбок сън". По време на третия мозъкът ни започва да произвежда делта вълни - те са дълги (с висока амплитуда) и бавни (с ниска честота). Дишането и сърдечният ритъм са в най-ниските си нива.

Четвъртият етап се характеризира с ритмично дишане и ограничена мускулна активност. Ако се събудим по време на дълбокия сън, се чувстваме отпаднали и дезориентирани за няколко минути. Някои деца се подмокрят, сънуват кошмари или ходят насън по време на този етап. Втората фаза се характеризира с изразено бързо движение на очите (БДО), като фазата също се разделя на етапи. Първият обикновено започва около 70-90-та минута след като заспим. Сънуващият минава през три до пет етапа от фазата на БДО за една нощ.

Въпреки че не сме будни, мозъкът ни е много активен, често дори повече, отколкото когато сме будни. По време на тази фаза се появяват и сънищата. Очите ни се се движат бързо, дишането се учестява, а кръвното налягане се покачва. Въпреки всичко това телата ни са неподвижни, подобно на парализирани. "Ако заспите на стол и изпаднете във фаза на БДО, ще се сгромолясате на пода", смее се учен.

Според експертите обездвижването на тялото е естествен начин за предпазване от действия по време на спане (скачане от прозореца, самонараняване и др.). След фазата на БДО целият двутактов цикъл се повтаря отначало и така, докато не се събудим. "Чудесно, но това изследване все още не ни казва каква е целта на сънищата", ще си кажем ние. Екипът на проф. Клейтман прави първите научни стъпки за тълкуване на сънищата, но действително обществото се нуждае от много по-задълбочен анализ.

Последните разкрития на онейрологията разчитат на логиката и "здравия разум". За целта се провеждат неприятни (за съня на пациента) изследвания. Прикрепят се 26 електрода - на главата, лицето и тялото на "опитното зайче". Засега обаче няма апаратура, която показва какво сънуваме. Затова пациентът бива събуждан във фазата на БДО, за да разкаже какво е видял (сънувал). На базата на цялата информация, която се снема от експеримента, екип от учени (невролози, психолози и др.) заключват, че сънят е сложен симулационен процес, ръководен от мозъка, чиято проблематика е индивидуална за всеки.

Учените наблюдават, че в състояние на спане човек може да се самообучава. Светът на сънищата се явява симулация, в която мозъкът създава целенасочен сюжет, по образ на неуспехите от деня. Така сънуващият, наблюдавайки случващото се, се "подготвя" на подсъзнателно ниво за реалния свят.

В мрежата, но и на книжния пазар, е пренаситено с издания, които твърдят, че могат да разтълкуват сънищата ни. Появяват се брутални манипулации от сорта на "Съновникът на Ванга", с които вместо да си помогнем, още повече се объркваме. Истината е, че няма съновник, който да даде отговор на въпроса: "Какво значи сънят ми?". Ако искаме да разберем същността на посланията, трябва да опознаем себе си. И защото символите значат различни неща за всеки, ние не можем да се доверим на чуждия съновник ("Съновникът на Нострадамус").

Трябва да си направим свой собствен. Пример: за един свастиката се асоциира с ужасите на Третия райх, но за други тя е символ на слънцето и всичко най-хубаво. А какъв е контекстът на съня? Какъв е индивидуалният мисловен механизъм на всеки? Появи се дори и вариация на Таро, което да се занимае само с тълкуване на сънища - гадания. Според експерти в областта на езотериката, по този начин самите сънища се вадят от контекст, получавайки наивен отговор от т.нар. гадателски карти. "Тези късове не притежават и капка от философията на Таро", гневят се езотерици.

Според тях, за да разберем съня си, трябва да го съпоставим с реалността, но не едно към едно, а на база послания. Много хора се тревожат от сънища, в които виждат, че умират или падат от високо. "Не приемайте сънищата буквално - те са метафори на съзнанието", твърдят запознати. И тук няма да дадем обяснение точно защото то е строго индивидуално. "Този, който може да разтълкува съня, сте самите вие", призовават езотерици.

Според американските учени "златната среда" за спане е 6.5 ч. Проведеното изследване е продължило 14 г. и проследило живота на 450 жени на средна възраст, доказвайки, че най-качественото времетраене на съня е между 5 и 6.5 ч. Изследванията сочат, че хората, които спят по-малко от 5 часа, често имат затруднения при реагиране в бързо променящи се ситуации и във вземането на правилни решения. Дори има твърдения, че липсата на сън е основен фактор за международни бедствия като катастрофата на супертанкера "Ексон Валдес", "Чернобил", експлозията на совалката "Челинджър".

Вижте още: Как да подобрим съня си?

Безсънието влияе и на емоционалното и физическото здраве. Световният рекорд за най-дълъг период на будуване е 11 дни, поставен от Ранди Гарднър през 1965 г. На четвъртия ден от изследването той започнал да халюцинира. След това си въобразил, че е известен футболист. Изненадващо Ранди се държал сравнително добре към края на изследването и дори успял да победи на флипер учен от екипа.

На Алберт Айнщайн не му стигали и 9 часа през нощта. Гениалният физик не изпускал възможността да си дремне и следобед. Впрочем така постъпвал и президентът Джон Кенеди, неведнъж казвал, че дължи успеха си именно на следобедния сън. Наполеон е спял по 3-4 ч на денонощие, Лев Толстой - по 5-6, също толкова сън бил нужен на Томас Едисон. Никола Тесла е изкарвал буден по 72 часа.

Менделеев видял периодичната си таблица насън. На Едисон му се присънила електрическата крушка. На Карл Гаус - законът за индукцията, на Нилс Бор - моделът на атома, на Александър Флеминг - формулата на пеницилина. Джеймс Уотсън - откривателяj на ДНК, дълги години се опитва да открие загадъчната структура на ДНК, докато една нощ сънува две преплетени змии.



Добави коментар