Помощ за родители (Част 1)

63
Помощ за родители (Част 1)

Някои се нуждаят от професионална помощ

Характерът на родителите безспорно се отразява върху поведението на децата. Емоционалната атмосфера в семейството се отразява върху детската личност. Някои от родителските похвати са явни и открити, те могат да бъдат видени, а влиянието им – разпознато. Други са по-завоалирани и не толкова лесно доловими – те са само загатнати, а влиянието им върху поведението на децата – хипотетично.

При всички положения обаче сред нежеланите родителски отношения и особености са тези на свръхемоционалните, свръхпокровителствуващите, инфантилните, злоупотребяващите с алкохол, съблазняващите детето си, отхвърлящите детето си или прекалено добросъвестните родители.

Ще разгледаме тези на пръв поглед оказващи пагубно влияние на развитието на детето като личност родителски отношения и ако вие разпознаете себе си в някой от тях, потърсете професионална помощ за доброто на детето си.



Свръхемоционални родители

Децата на такива родители винаги лесно се разпознават. Те винаги се набиват на очи и... на уши. От най-ранна възраст те са се научили, че трябва да крещят, за да бъдат чути и да говорят бързо, за да не бъдат прекъснати. Те точно отразяват поривистия нрав на родителите си. Нито те, нито родителите им осъзнават повишената си, готова всеки момента да избухне, емоционалност. Когато те или някой друг насочи вниманието си върху нея, те могат да я обяснят: „Е, имам 50% македонска кръв, знаеш...“

Такива хора в семейството си се чувстват добре, но в обществото се превръщат в досадници и нежелани събеседници. Те са добри оратори, но лоши слушатели. Те не си дават сметка за неприятното въздействие със собствената си мелодраматичност.



Свръхпокровителствуващи родители

Свръхпокровителството е свързано с упорита загриженост към най-малките проблеми от живота на детето. От самото му раждане тези родители се тревожат за неговото оцеляване. Това, което за повечето родители е обичайна практика, се превръща в решение на живот и смърт за свръхпокровитестващата майка.

Тя постоянно се влушва в дишането на детето си, измерва точно поетата от него храна, изучава внимателно изпражненията му, безпокои се за съня му. Когато детето се изправи и е готово да проходи, тя се бои, че може да падне и да се удари, когато детето й има температура, тя е сигурна, че то ще умре...

Животът на такава майка е наистина кошмарен и й коства доста усилия. Тя непрекъснато върши ненужни неща за детето си. Дори когато самото то иска и може да свърши нещо, тя не го оставя само да го свърши, а действа вместо него. Тази майка може да труфи или да прехранва детето си. Ако можеше, тя би храносмилала, дишала и дефекирала вместо него.

Тоест, задължението на детето да живее и съществува като личност се поема от майка му, а резултатите са катастрофални.

Детето расте, но не съзрява. Живее със сякаш взето назаем „Аз“. То не успява да изгради свое собствено „Аз“ и си остава зависимо от майката бебе цял живот. То не познава и не разпознава чувствата и желанията си и му липсват основни социални умения. И тъй като майка му постоянно е решавала вместо него, му е трудно да мисли само. Не познава дори себе си, камо ли заобикалящия го свят. Не свързва причината с резултата и се задоволява с магически обяснения за житейските обстоятелства.

Ако разпознаете себе си в свръхпокровителствуващия родител, се нуждаете от професионална помощ!



Инфантилни родители

На някои майки им е трудно да създадат устойчива и реална връзка с детето си. Въпреки че няма нищо лошо в това да си поиграят с бебето си и да му се радват така, както се играе с играчка, те го правят постоянно и не са способни да станат истински отговорни майки.

Самите те се нуждаят от майчинска грижа и я търсят у децата си. При тази размяна на ролите те се стремят да получат помощ и сигурност от детето си. Детето се чувства принудено да закриля и да забавлява майка си, да се безпокои за нея.

И тъй като не е в състояние да задоволява тези изисквания, изпитва постоянно чувство на безпокойство, неуспех и тревога, обвинява се и се самоосъжда и расте, лишено от детство.

Такива майки се нуждаят от професионална помощ, за да съзреят!



Родители алкохолици

Детето на родителя алкохолик е изложено на внезапни и непонятни за него бури. То става свидетел на непредсказуемите и ужасяващи промени в настроението на родителя си. Знае, че в такива моменти за баща му няма нищо по-важно от бутилката алкохол. Чувства се безпомощно и изоставено.

Сцените на пиянските изпълнения и гуляи на родителя оставят неизлечим спомен у детето. То вижда символа на своята сигурност да рухва пред очите му. Вижда баща си или майка си замаяни и дезориентирани, немощни и многословни, сълзливи и тиранични, в един неразбираем и недостижим за него свят. Най-страшното за едно такова дете е, ако му се наложи да се грижи за родителите си и да се справя с неразположението им.

Родителят алкохолик, дори много да обича детето си, не е последователен в грижите си за него поради собствените си проблеми. Такива родители се нуждаят от професионална помощ, за да преодолеят проблемите си.

Следва...



Добави коментар