Петокласник вкъщи

227
Петокласник вкъщи

Наръчник за родители

Пети клас. Това е един съвсем нов етап от живота на детето. То вече не учи цял ден с една и съща учителка, която го подкрепя и му напомня за всички задачи и отговорности – тук учителите "се размножават" и всеки от тях поставя своите задачи и изисквания. Детето трябва рязко да свикне с промените, да се научи да се организира по-бързо и да е далеч по-самостоятелно и отговорно.

„По-добрата новина е, че вие продължавате да сте най-важните хора в живота му. Точно сега вашето дете ще се нуждае най-силно от безусловната ви обич и подкрепа, за да успее да се справи със задачите на развитието в тази възраст: да изгради добра самооценка, да намери мястото си в сложния свят на взаимоотношенията с връстниците, да се научи да се справя с изискванията на различни учители и трудната учебна програма“, пише в увода на „Наръчника за родители на петокласници“, издаден от Асоциация Родители.

Детето има нужда от адаптация към новите правила и изисквания на средата. Вече подходът към него не е индивидуален, учителите са много, а това създава у детето усещане за „невидимост“, което може да доведе както до чувство на обърканост, напрежение и тревожност, така и до опиянение от чувството за свобода – вече мога да правя каквото си искам и няма кой да ме види.

Периодът на пети клас съвпада и с началото на нова криза на развитието на детето: нашите деца се превръщат в тийнейджъри. През този етап вашето дете пораства и променя основните си интереси. Определящи за тази възраст са важността на социалния живот, изграждането на първите истински и сериозни приятелства, включително и първите влюбвания.

В този период децата имат силна нужда от помощта, вниманието и любовта на родителите си. Важно е не само да затегнем контрола – да проверяваме знанията и домашните им, а и да им напомняме да не си забравят някои помагала, важно е и да си говорим с тях за училищния живот. Децата не винаги могат да формулират и посочат ясно проблемите си, понякога и не желаят, но ние можем навреме да усетим, ако нещо не е наред.

Укрепвайте самочувствието и самооценката на детето у дома. Не го обвинявайте и не му лепете етикети колко е разсеяно, неорганизирано, държи се като бебе и т.н. На него наистина не му е лесно. За миг си припомнете как сте се чувствали, когато сте започвали нова работа, спомнете си за притесненията, неувереността, гафовете и колко време ви е било необходимо, за да свикнете. Е, вашето дете преживява нещо подобно. Помогнете му да разбере, че му трябва време да се ориентира в новата обстановка и че винаги ще сте до него, когато има нужда от помощ.

Детето се затруднява и с учебния материал – уроците са по-дълги и по-сложни, а домашните са повече. Помагайте му, но не вършете неговата работа, оставете го само да си намери своя ритъм на учене и организация на времето.

Като включим към трудностите от ученето и новите условия в училище и началото на пубертета – промените в тялото, поведението, търсенето на себе си, желанието за самостоятелност и същевременно нуждата от одобрение - ще можем да си представим колко трудно му е на нашия петокласник всъщност. В този период изблиците и остротата на реакциите му не бива да вземаме прекален навътре – това е нормално, ще разберем, ако се опитаме да си спомним за себе си на тази възраст. Това, което е важно да остане неразрушимо, е доверието и взаимното уважение. Инак детето ни ще се стреми да отхвърля авторитета ни като родители и ще търси този на приятелите си – така то открива и изразява себе си чрез принадлежност към определена група.

Ето някои от съветите, дадени в Наръчника:

- Говорете с детето всеки път, но най-вече, когато то има нужда от тези разговори. Не подценявайте тревогите му.

- Уважавайте мнението му, но поставете ясни правила и следете за тяхното спазване.

- Не се отнасяйте с пренебрежение към опитите му да се държи като голямо. Това е нещо като игра на подражание, чрез която детето се учи.

- Внимавайте, когато критикувате. Стремете се да критикувате поведение, определено действие или реакция, но не и личността на детето.

- Хвалете! Не приемайте, че одобрението ви се подразбира. Всеки път, когато детето направи нещо, което заслужава похвала, му го кажете.

- Формулирайте ясно какви резултати очаквате от детето, но го оставете само да извърви пътя до тях.

- Припомняйте си от време на време, че не е лесно да си нито голям, нито малък, ту знаещ, ту незнаещ и проявявайте повече търпение.

Още съвети и препоръки, както и самия наръчник можете да изтеглите оттук.



Коментари

Коментар: 1

много хубава статия


  • 1

Добави коментар