Най-шантавите експерименти

113
Най-шантавите експерименти

Научният свят понякога е... налудничав

На всички е известно, че научният свят е доста сериозен. Въпреки това някои от опитите, провеждани в името на науката, будят смях, други са куриозни, трети - съвсем шантави. Ето някои от най-чудатите експерименти, събрани от Дойче Веле:

1. Няма неуспехи

През 1962 година учени от университета в Оклахома се опитали да докажат, че с помощта на прочулия се по-късно наркотик ЛСД е възможно да се лекува шизофренията. За опитно зайче им служи... слон. Учените му инжектират наркотика ЛСД, надявайки се по този начин да предизвикат временна психоза. След час и половина мъки обаче животното умира. Въпреки това авторите на опита не го смятат за неуспешен, един от тях дори предлага да използват наркотика като оръжие срещу диви слонове.

2. Кънтрито вреди!

Музиката, която слушаме, оказва влияние върху чувствата ни. Това го знае всеки, но едва ли сме предполагали, че хора, слушащи кънтри, се самоубиват по-често от останалите. До това заключение достигнали американските учени Стивън Стак и Джим Гъндлач. Двамата забелязали, че в регионите, където се слуша кънтри, броят на самоубийците (сред белокожите американци) е по-висок от обичайния. За своето откритие през 2004 г. учените получиха пародийната „Уж-Нобелова награда за медицина“.

3. Око да види

Осезанието ни може да бъде манипулирано. До този извод достигнал Фредерик Броше. Неврологът направил експеримент с 54-ма ценители на виното, които трябвало да опишат сервираните от него бяло и червено вино. Нищо неподозиращите дегустатори получили по две чаши от едно и също бяло вино, в едната от които просто имало червен хранителен оцветител. Колкото и да е изненадващо, дегустаторите описали две различни вина - едно с характеристиките на бяло вино, другото - на червено. С този свой опит Броше доказва, че мозъкът ни е много наивен. Опитът с дегустаторите може да ни накара сериозно да се замислим дали е редно винаги да се доверяваме на очите си...

4.  Слонска памет

Келнерките никак не са глупави. До този извод достигнал американският учен Хенри Бенет. През 1980 той обикалял баровете в Сан Диего и тествал паметта на сервитьорките. Ученият им показвал макет на заведение, пълно с кукли-клиенти, които „поръчват“ питиетата си едновременно, а задачата на келнерката е да запомни кой какво получава. По-късно ученият подложил на същия тест 40 свои студенти. Резултатите били учудващи. Докато келнерките успели да запомнят около 90% от поръчките, при студентите процентът бил само 77%. Според учения, в хода на работата сервитьорките целенасочено стимулират паметта си.

5. Полезно откритие

Влияе ли ни околната среда, когато се опитваме да запомним нещо? Отговор на този въпрос потърсили английските учени Дънкан Годън и Алън Брадли. Те съставили група от 8 гмуркачи, които се потопили в луденостудената вода край шотландския бряг. Целта била да запомнят думите, които им диктували в слушалките. Четирима от водолазите трябвало да си запишат думите под водата. Останалите излезли на брега и записали там, каквото били запомнили. Оказало се, че потопените под вода запомнили много повече от изплувалите. Явно околната среда е от значение, когато става въпрос за запаметяване на информация.

6. Храна за животинки

За колко време се разлага трупът на мъртъв кит? Този интересен въпрос си задал биологът Крейг Смит. За да му отговори, той потопил в океана осем китови трупа и установил, че само 6 месеца по-късно акули и други хищни риби вече били унищожили огромното количество месо. След това на тяхно място дошли различни видове миди, червеи и охлюви. Според учения, някои от изброените животински видове се изхранват само от труповете на умрели китове. Само костите на един от морските гиганти могат да дават храна в продължение на 80 години!

7. Хлебарки спринтьорки

Ученият Робърт Дзайнок организирал надбягвания с... хлебарки. По време на състезанията спринтьорите били наблюдавани от други насекоми. Според Дзайнок публиката определено стимулира не само двукраките, но и мнoгoкраките атлети. Американецът доказал още, че при по-сложни задачи "кибиците" само объркват състезаващите се. И наистина, когато са пред публика, хлебарките се нуждаели от повече време, за да излязат от лабиринта, в който ги бил вкарал Дзайнок. След години опитите му били повторени с хора, а резултатите се оказали съвсем идентични.

8. Поглед на ловец

Кой пръв ще отклони поглед? По този проблем новозеландски учени провели експеримент с... овце. Когато човек втренчи поглед в очите на овца, най-късно след 10 минути животното обръща глава. Навярно си мислите, че след като се занимават с такива опити, учените от университета в Нова Зеландия просто скучаят. Но това не е вярно! Новозеландските експериментатори всъщност се опитвали да разберат сложната връзка между ловец и плячка. И останали страшно изненадани! Противно на очакванията им животните показват най-голяма уплаха не когато учените втренчват поглед в очите им, а когато свеждат поглед към земята.



Добави коментар