Кооперативи за нашите деца!

73
Кооперативи за нашите деца!

Разговор с Ива Делова от Асоциацията за родителски кооперативи

Проектозаконът за предучилищно образование предвижда задължителното обучение от 4-годишна възраст и глоби, ако детето не бъде изпратено в системата на образованието. Това стана повод за родителски протести.

Потърсихме мнението на Ива Делова, която коментира от позицията на родител и член на сформираната наскоро Асоциация за родителски кооперативи.

Какво искат родителите? Какво искате за вашите деца?

Родителите би трябвало да искат и да могат да взимат активно учaстие в създаване на добри условия, положителна и здравословна среда за развитие на децата, както и достойно и адекватно отношение към детската личност. Не би трябвало да държат някого отговорен изцяло за това, било то и държавата. А държавата да претендира, че може да поеме изцяло тази отговорност и да я изземе от родителите - също е недопустимо в съвременността.

Родителите от родителските кооперативи инициират и осъществяват този процес. Държат развитието на децата в ранна възраст да се случва в среда, близка до семейната и обучение в малка група, където е възможно да бъде приложен индивидуален подход, да се развива емоционалната интелигентност на децата, тяхната креативност, отговорност и способност за работа в екип. Качества, абсолютно необходими в света днес и утре.



Какво ви предлагат от Министерство на образованието?

МОМН се опитва да се справи с кризите и сериозните недостатъци на образователната система в България днес. Иска да приложи една добра концепция (Концепция за основните принципи и иновативни моменти в проекта на нов закон за училищното и предучилищното образование), която е в синхрон с европейските и световните системи на училищното образование, с новата
информационна епоха и глобализиращия се свят. Но използва остарели методи – елиминиране на алтернативи, налагане на задължително предучилищно образование от 4-годишна и с това отнемане правото на родителите да взимат важни решения за децата си (което противоречи на Конституцията), съответни санкции за това. Виждаме предпоставки за авторитарен подход и централизация, вместо обратното - мотивиране и поощрение за/на алтернативите, защото многообразието подобрява качеството, а не монопола. Което е залегнало и в същността на концепцията към закона.

На този етап Министерството заявява желание и ангажимент за провеждане на диалог относно родителските кооперативи и тяхното място в рамките на закона. За съжаление се демонстрира обаче неспособност да бъде чут гласа на гражданските и родителски организации, въпреки заявяваното намерение. Първоначални изявления поставят родителските кооперативи като филиали на частни детски градини. Това не е реалистично и необходимо - един родителски кооператив да изпълнява изискванията за частни детски градини (където грижите и обучението на децата са изцяло делегирани и предотстъпени, родителите не са пряк участник в процеса). От друга страна това противоречи на философията на родителските кооперативи за съвместна грижа, съвместна отговорност, изграждане на общност и социализация, а не ползване и заплащане на услуга. Дебатите по темата предстоят.

Какво предлагате от Асоциацията на кооперативите?

Целта на Асоциацията за родителски кооперативи е да подпомага създаването, съществуването и развитието на една такава гражданска инициатива като родителския кооператив. Това, срещу което се бори в момента, е задължителното предучилищно образование от 4 г. и елиминирането на всякакви алтернативни форми за отглеждане и възпитаване на деца в ранна възраст, различни от държавни и частни детски градини; наложените санкции за неспазването на горните изисквания, с което поставя една част от родителите, предпочели друг вариант за детето си извън закона. Асоциацията цели да бъдат изработени стандарти и изисквания за алтернативна форма като родителския кооператив, които са различни от тези на детските градини и каквито има в цял свят.

Каква е разликата между кооперативите и частните детски градини? Защо избрахте кооператив за децата си?

Има доста разлики, но основната е в ангажимента и участието на родителя в процесите, организацията и обучението. Което пък от своя страна гарантира прозрачност на всичко, което се случва с децата. Трудности има, но всички заедно се сблъскват с тях и ги преодоляват. Макар да са работещи и натоварени в една трудна ситуация на криза, както всички други, родителите в родителските кооперативи осъзнават важността от това да бъдат по-близо до детето тези първи важни години, да съзрява то емоционално и уверено, да се гради качествена връзка родител-дете.

Основното послание, което искаме може би да отправим и към децата си и към други родители, учители, държава е : нещата зависят от нас, нашият глас и отношение имат значение, това гради и нашата отговорност към света около нас, това носи много радост и удовлетворение. И най-важното показваме го с действие. В родителския кооператив родители, учители и деца са един екип, изграждат заедно една общност на доверие и условия за прилагане на съвременни иновативни практики в обучението.

Родителските кооперативи са естествено училище за родителите, които освен, че развиват активна гражданска позиция и отговорност с въвличане пряко в дейностите, те придобиват цялостна картина не само за социализацията и обучението на своето дете, но и за детското развитие като цяло. Което ги прави много по-стабилни, спокойни и уверени като родители.



5. Бихте ли дала детето си в държавна ясла или детска градина? Защо?

Специално за мен никога не е било вариант. За някои родители – да , но след негативен опит се обръщат към формата родителски кооператив. Една голяма част от родителите имат силни негативни спомени от собственото си детство и посещението на същите заведения, където нещата не са се променили особено отпреди 30 години, дори и учителките са същите. Знаем с какви темпове се развива съвременния живот, разбиранията за детско обучение и възпитание също, недопустимо е едно толкова важно обществено звено да разчита само и предимно на своята 130-годишна традиция.

Системата, в която имаме 25-30 деца на едно място (често с прилагане на психическо насилие и със стрес), с двама възрастни, които няма как да отговорят адекватно на нуждите на един така интензивно развиващ се индивид, е меко казано не добра. Бих казала сбъркана. Колкото и да има качествени и всеотдайни учители, подобна система не е в интерес на всички участващи в нея. Усвояването на модели на мислене и поведение и нагласа към себе си и света, породени от тези условия не е адекватна за съвременността и динамичния свят, в който живеем, не се осъществява смисъла на социализация, който Министерството се опитва да въведе. В подобна обстановка трудно могат да бъдат развити целите, които МОМН си поставя с новия закон: развиване у децата нагласи за сътрудничество, за саморазвитие и самоконтрол; умения за критическо мислене; предприемчивост и инициативност; умения за решаване на конфликти, умения за вземане на решения; умения за работа в екип; отговорно отношение към ученето и мотивация за учене през целия живот; чувство за принадлежност и общностен интегритет.

За съжаление цялата система на образованието(не само предучилищното) е много остаряла, неадекватна, вредна и способна да убие потенциала на децата и тяхната естествена способността да подхождат към живота активно, креативно и отговорно. Да развиват качествено своя потенциал. Основната инвестиция трябва да бъде не в закрепване на системата в този й вид, чрез прилагане мерки на задължителност и санкции, а да се инвестира в човешкия фактор (млади, мотивирани, постоянно обучаващи се преподаватели), в мотивацията и на учители и на родители да бъдат активни участници в процеса и да създават по-добри условия.

Затова мисля,че е много важно сега да се разбере,че има родители, учители, граждани, които се интересуват силно и не им е безразлично какво се случва, какви закони се приемат. Отказват да се носят по инерцията и да се примиряват с вечните „ това е положението, такава е системата, няма финанси, няма начин“. Просто защото са видели и доказали със собствени усилия,че начин има и когато някой е достигнал до този начин, трябва да се изполва, а не да се спира. Не бива децата да стават най-голямата жертва на всички несъвършенства на системата и кризите на времето, в което живеем. Това зависи от всички нас и е крайно време не само да го осъзнаем, а и да го прилагаме на практика. Много бих искала колкото се може повече хора (родители, учители, граждани) да усетят това, да заявят своето отношение и присъствие...защото сме тук и не ни е безразлично. Защото единствено заедно можем да създадем по-добро „днес“ за децата и надежда за по-добро „утре“ за всички.



Добави коментар