Как живеем?

47
Как живеем?

Обществените представи за качество на живот

Над три четвърти от българите дават минималистичен тип определения на понятието „качество на живот”. Например: да имам достатъчно пари за живот, да имам достъп до качествени здравни услуги, да мога да покривам битовите си разходи, да имам дрехи за всички сезони, да се храня с добра храна, да имам автомобил, да притежавам основни електрически уреди за дома...

Икономическата криза трансформира начина на мислене за качеството на живот и допълнително формира представи за „умереност”, „приличие” и „свиване на колана”. Ако НЦИОМ не бе провел това изследване в условията на криза, резултатите вероятно биха били различни и измерващи размаха и на мечтите за стандарт на българина.

Доволни и от малко

Под 2% са хората, които включват в добро качество на живот скъпите бижута, добрите условия при кредитиране, висококачествените административни услуги.

Доколкото качеството на живот е разбирано като интегрален показател за състоянието, постиженията и успеха на индивида и обществото, за целите на изследването са въведени следните 14 индикатора, разпределени в три групи:

А. Да имаш (добра работа, добро жилище, добро образование, достатъчен и приятен отдих, да излизаш навън с приятели и семейството, да имаш поне една отпуска в годината;

Б. Да обичаш (да живееш с партньор в добри отношения, да се виждаш с приятели често, да си в приятелски отношения със съседите, да имаш деца;

В. Да бъдеш (да си полезен на другите, да чувстваш признание от обществото, да имаш успешна кариера, да участваш в дейността на сдружения, съюзи, организации.

Българинът обича "да бъде"

Най-многообразни са отговорите в групата „Да бъдеш”. Онези, които посочват, че имат успешна кариера и участват активно в дейността на различни сдружения и организации, се чувстват по-полезни и признати. Това се отнася най-вече до високообразованите, трудовоактивните и заможните българи.

Не така стоят нещата, когато става дума за професионалното развитие и кариерата. Резултатите показват, че едно от условията за успешно професионално развитие и добра кариера е да живееш в София или в големите градове. Високото образование също е в основата на кариерата. 61% от висшистите преценяват като успешна кариерата си.

Потребността човек да е полезен на другите е декларирана най-често от жителите на малките населени места, от трудовоактивните, от високообразованите и от хората на възраст между 40 и 49 години. По-често посочват, че „получават признание ” мъжете (три четвърти от тях), най-младите – между 18 и 29 г., висшистите (78% от тях), учащите (85% от тях) и хората с месечни доходи на член от домакинството над 600 лв. (86% от тях).

Най-често положителни самооценки регистрираме с индикаторите, които мерят партньорските и приятелските взаимоотношения (в групата „Да обичаш”). 90% посочват, че имат приятелски отношения със съседите си. 77% споделят, че общуват често с децата си, а 70% – че са в добри отношения с партньора си. 64% посочват, че се виждат достатъчно често с приятели. Удовлетворени от общуването с приятели са най-младите, а неудовлетворени – най-възрастните.

Жените значително по-често от мъжете посочват, че общуват интензивно с децата си (в съотношение 82% : 72%).



Значими са отликите в обществените преценки за индикаторите от групата „Да имаш": най-често хората твърдят, че притежават добро жилище – 80% от всички интервюирани. Най-рядко се регистрира удовлетвореност от добра работа и достатъчно време за отдих.

Динамика в обществените представи за качеството на живот

Близо половината от респондентите посочват, че качеството им на живот се е влошило през последната година. Други 22% посочват, че качеството им на живот не се е променило през последната година и остава трайно лошо. Като запазващо се добро през последната година описват качеството си на живот 21%, едва за 6% качеството им на живот се е подобрило през последната година.

Подобрение българите виждат главно в сферите инфраструктура и благоустрояване, както и сигурността. Едва според 4% обаче има положителна промяна в материалното благосъстояние на хората за последната година. На 5% възлиза делът на усещащите подобрение на пазара на трудовата заетост, 6% посочват, че забелязват положителни тенденции в здравеопазването, а 8% – в икономиката.



Добави коментар