Как деца се превръщат в лъжци

173
Как деца се превръщат в лъжци

Ново революционно проучване върху човешкия характер

Интригуващо проучване, проведено с деца в Университета Станфорд, показва, че характерът на човек е много по-податлив на моделиране, отколкото сме смятали досега.

Психоложката Каръл Дуик превърнала иначе добри дечица в съзнателни лъжци, като при това тя изкарала на бял свят най-лошото в децата съвсем любезно. Психоложката хвалила децата щедро – точно така, както много родители го правят всеки ден. Дуик казвала на децата колко са умни, а в края на деня те вече съчинявали опашати лъжи.

Ето и цялата история: Дуик изучава личността и постиженията на човека. Тя е един от нарастващия брой психолози, които вярват, че личността подлежи на непрекъсната промяна, което е една радикално различна позиция от стария начин на мислене.

Старата представа за човека е, че нашата личност – общия сбор от качествата ни – се наследява, като се получава в точно фиксирани параметри с раждането и не подлежи на промяна през целия ни живот. Ето защо доскоро хората са поставяни в категории: авантюристи или притеснителни; състезатели или непукисти; съзнателни и искрени или – разбира се – негодници и лъжци.



Според новия модел на мислене, чертите на характера не са фиксирани, а променливи, като има много идеи защо личността би могла да се промени. Теорията на Дуик казва, че нашите собствени представи за самите нас и за света имат огромно влияние върху това какви ставаме всъщност. С други думи, нашите собствени теории за личността и способностите оформят характера ни.

Ето го и доказателството - експеримента с лъжата. Дуик накарала стотици деца на възраст под тийнейджърската да направят тест. Задачите били от стандартен тест за оценяване коефициента на интелигентност (IQ) и повечето от децата се справили добре. Но когато Дуик похвалила децата за работата им, тя го направила по различен начин. Някои деца били похвалени за природните им качества (Браво, чудесен резултат! Ти си толкова умен!), докато други били похвалени за положените усилия (Браво, чудесен резултат! Явно си положил много усилия!).

Това може да изглежда като незначителна разлика, но за едно развиващо се съзнание двата израза са различни като нощта и деня. Първото твърдение изразява убеждението, че човешките способности са фиксирани и непроменими като даденост, докато второто набляга на потенциала за развитие и на значението на положените усилия.

Резултатът бил мигновен и недвусмислен: децата, на които било казано, че са умни, веднага станали предпазливи, като се опитали да се “измъкнат” от ново тестване, което би могло да покаже някоя тяхна слабост. Другите, които били похвалени за усилията си, точно обратното – станали “гладни” за нови предизвикателства.



Нещо повече: когато децата в последствие били накарани да решат нови, много трудни задачи, с които всички те се справили зле, “умните” приели провала много лично и го пренесли върху самооценката си за собствената им стойност, докато “прилежните” се “запалили” още повече да залягат на ученето, съобщава zdrave.bg.

Но ето го и “гвоздеят”. Като последен етап от експеримента, Дуик накарала децата да напишат мнението си за теста, уж заради други деца, които биха могли да го правят в бъдеще. Имало също така възможност да пишат за резултатите си. Близо 40% от децата, които били похвалени по-рано за природния си талант, излъгали за това как са се справили с теста, като “надули” резултата. В действителност това, което направили, е да използват лъжата, за да прикрият несъвършенствата си, от които започнали да се срамуват.

Дуик “превърнала” също така нормални, обикновени деца в отмъстителни, несигурни и мързеливи – всичко това чрез моделиране на тяхната представа за самите тях и техния потенциал. Всички експерименти на психоложката са описани в книгата й “Съзнанието: Новата психология на успеха”.

Изследванията обаче не били причина да се изпада в паника, пише Newsweek. Лошите черти също не са постоянна величина или необратими. В последните си занимания Дуик, всъщност, е работила за положителната промяна на децата. При една такава нейна намеса, за която пише списание Child Development, психоложката е помогнала на тийнейджъри да преминат на по-високо ниво по математика, като е променила техните представи за усилията и постиженията.

Какво се случило? Децата, които били обучавани за човешките възможности, станали много по-мотивирани от техните съученици. Освен това, като придобили вяра в усилията и развитието, постигнали по-добри оценки от онези, които разчитали на природния си талант, който приемали за константна даденост.

Старите теории умират трудно, вярата в природните заложби и съдбата е дълбоко вкоренена. Но ясното послание от психологическите проучвания е, че дори и най-дълбоките представи могат да бъдат променени, а с тях – и личността. Децата от проучването на Каръл Дуик не са все още непоправими лъжци. Дали ще станат обаче – това зависи от техните родители и учители.



Добави коментар