Къде грешим във възпитанието на детето? (част 2)

292
Къде грешим във възпитанието на детето? (част 2)

Списъкът с най-често допусканите грешки

Ако не сте разпознали някоя своя грешка в първата част на материала, ще допълним списък с още няколко от най-често допусканите.

Забележка и после към действия

Няма дете, което да не харесва повече играчките на другите, отколкото своите собствени. Това винаги поражда болезнени спорове, сълзи и сбивания. Когато изпаднете в такава ситуация, репликата „върни играчката на детето или аз ще я взема“ дори да проработи на момента, е почти сигурно, че ще се наложи да я използвате още няколко пъти в следващите минути.

В превод на езика на детето вашата реплика и действия означават „мога да продължа да правя това още няколко пъти преди мама да ме спре“. Никак не е забавно да играете „лошото ченге“, но ако детето прекалява, трябва да има последици.

Затова първо му направете забележка, но ако го направи отново, незабавно вземете мерки, като прекъснете например забавната игра и се приберете вкъщи. Следващият път едно нежно напомняне ще свърши работа – „помниш ли как се наложи да си тръгнем миналия път, надявам се, че днес няма да се налага да се прибираме рано вкъщи“.



Наградите за добро поведение могат и да вредят

Награждаването на децата за доброто им поведение може да има много вреден ефект. Обещанието да получи парче шоколад или нова играчка, ако си изяде рибата и зеленчуците, гарантира мигновен ефект. Рискувате обаче по три пъти на ден – за закуска, обяд и вечеря, да трябва да държите по един добър подкуп в ръкава, а много скоро и да ви бъде поискан такъв срещу само две хапки от обедната супа.

Според експертите вместо това е добре да се опитате да стимулирате доброто поведение с похвала – „толкова ще се гордея с теб, ако си изядеш всичко в чинията“. Не подценявайте и силата на разочарованието – „много ще ме натъжиш, ако не си изядеш храната“.

Не разделяйте ролите на добро и лошо ченге

Вероятно сте чували ваши близки да питат детето ви „Кой те слуша повече мама или татко?“ или „Кой е по-добър мама или татко?“. Подобен род сравнения са крайно неподходящи, но е факт, че отговорът на детето и предпочитанията му към единия или другия е изграден именно на поведението на родителите в ситуации като посочените по-горе.



Ако единият от двамата има по-меки подходи или откровено позволява всичко на детето, е напълно нормално то да бъде объркано, когато другият реагира по-строго в идентични ситуации. Като краен резултат се стига до нулиране на дисциплиниращия ефект на по-твърдите мерки.

Затова, когато детето не е наоколо, поговорете със своята половинка, обсъдете различни възможности и, ако трябва направете списък с правила какво му казвате или как реагирате в дадена ситуация, така че детето да получава еднозначни сигнали кое е редно и кое не в поведението му.



Добави коментар