Аристократката Магнолия - новата мания

405
Аристократката Магнолия - новата мания

Как да я отглеждаме

Магнолията е символ на дълголетието. Дръвчетата цъфтят с изключително красиво розово, бяло, пурпурно, жълто. Наричат я още "цветето от Изтока". Растението произлиза от земите на днешна Източна и Югоизточна Азия, макар че има и видове в Южна Америка.

Името си получава през 18 век, когато ботаникът Чарлз Плъмър го нарича на популярния си френски колега Пиер Магнол, пише вестник "Стандарт". И двете форми на магнолията - дървовидна и храстовидна, будят възхищение с безупречно прелестни и ароматни цветове.

Легендата

Магнолията е на особена почит в Китай. Легендата разказва за младо момиче от бедно семейство, което умеело да прави красиви хартиени цветя, които после продавало на минувачите. Един ден в стаята й влетял папагал, който обещал да й помогне да забогатее, ако се грижи за него.

За да съживи хартиените цветя, стопанката трябвало да дава капка от собствената си кръв за всяко от тях. Така те оживявали в ръцете й. Хората били омагьосани от красотата им и ги купували, а момичето забогатяло. После се влюбило в алчен хубавец. За да му угоди, тя изработвала двойно повече цветя. Накрая дала и последната си капка кръв и умряла, а от тази последна капка се родила магнолията.



Те са на 100 милиона години

Техническата справка показва, че семейство магнолиеви са покритосеменни растения. Има около 225 вида дървета и храсти, разделени в 7 рода. Разпространени са в източната част на Северна Америка, Антилските острови, тропическите области на Южна Америка, южна и източна Индия, югоизточна Азия.

Листата им са последователно разположени, опадливи или вечнозелени. За разлика от повечето покритосеменни, при които частите на цвета са разположени в пръстени, при магнолиевите тичинките и плодниците са в спирали. От някои дървесни видове се добива висококачествен дървен материал. У нас се срещат само в паркове, на по-топли места.

Наричат магнолиите най-чистокръвната аристокрация в света на храстите и дърветата. Те са претърпели сравнително малко промени през хилядолетията, защото природата ги е създала съвършени отначало. Ботаниците смятат, че магнолиите са били широко разпространени още преди 100 милиона години, а много учени вярват, че дървото е дори още по-старо като вид.

Магнолията изумява със своята царственост още като фиданка, но достига пълната си пищност след 30-ата година. Живее средно 90 години, но повечето издръжливи видове изкарват до 120.

Лечебни свойства

Много преди в Европа да открият фитотерапевтичните свойства на магнолиите, те се използват от традиционната китайска медицина - за стомаха, за белите дробове, за далака, при газове и лошо храносмилане. В Япония са не само оръжие на народната медицина за подсилване на имунитета и борба с безсънието, но използват листата на магнолия и за завиване на сармички.

В почти всички части на дърветата и храстите се откриват полезни съставки. Има рецепти, в които някои от тях се използват като алтернатива на хинина при лечение при малария. Доказано е, че растението гони стреса и напрежението, освен това намалява алергичните реакции и ограничава астматичните пристъпи.

Магнолиите имат вещества в кората, които предизвикват изпотяване, заради което са използвани при облекчаване на простуда и грип. Външната обвивка на ствола е цяла аптека - приписват й се противовъзпалителни, антисептични, антимикотични свойства и затова се търсят приложенията й при ревматизъм и заболявания на дихателните пътища - астма, задух, бронхит, белодробни възпаления.

Пъпките и на дървовидните, и на храстовидните представители помагат срещу главоболие, синузит, хрема, зъбобол. Както и при тъмни петна по лицето, което обяснява и използването им в козметични кремове за избелване.

Кората на магнолията още е използвана и в борбата със свръхпроизводството на кортизол и свързаното с него трупане на мазнини в коремната област. Местното население на Северна Америка я е дъвчело срещу пародонтоза. Още в миналото обаче знахарите са забранявали на бременни и кърмачки да я ползват за лекарство.

Етеричното масло, извличано от благоуханните и впечатляващи с красотата си цветове, е желана съставка в много парфюми. Цветовете й са особено ценени заради петстепенния им аромат - при вдишване се преминава през няколко различни усещания: сладка нота, следвана от кисела, горчива, пикантна и накрая солено-тръпчива.



Видовете

Магнолии се отглеждат още от миналият век в България, сега вече видовете са повече от 20, а някои колекционери имат и 30-40 форми и разновидности. Лалеевата магнолия достига височина до 50 м и вирее дори на 3000 м в Хималаите.

Краставичената прецъфтява и образува нещо като корнишон. Най-голяма у нас е вечнозелената едроцветна бяла красавица магнолия грандифлор. В ботаническата градина в Балчик се намира една от най-старите на Балканите.

Соланжовата цъфти рано, има едри цветове, отвън са в различна степен розово-червени, а вътре бели. Видът е абсолютно устойчив за Южна България. Кобусовата или японска е с едри бели цветове.

Как да я засадим

Април е най-подходящият месец за засаждане. Изберете защитено от студени ветрове място. Добавете много торф и не засаждайте надълбоко. Обилно поливайте новия храст при засушаване. Никога не копайте и не засаждайте близо до стъблото на храста. Всяка пролет добавяйте слой от торф или добре изгнил компост.

В зависимост от това дали се продават в саксия или на присадка, цените на различните видове магнолии вървят между 15 и 50 лева. Една от най-богатите колекциите от магнолии е в центъра за растения "Арнолд-Арбонретум"в Бостън - 46 вида. В Кралската ботаническа градина Кю, във Великобритания има 40 вида.

В Киев те са 15 вида. Белгия и Холандия са познати като добри производители на посадъчен материал. В Ботаническата градина на БАН също се правят опити за създаване на колекция от магнолии и за тяхното размножаване чрез семенна и присадки.



Добави коментар