Ако родителите се разминават

151
Ако родителите се разминават

...във възгледите си за възпитание

Въпросите за възпитанието на детето често са причина за караници между родителите. Както и парите. На практика това е нищо повече от борба за власт и надмощие: кой ще се наложи и чии виждания ще следваме занапред. Кого следва семейството: семейството на тъщата или това на свекървата? Кой има повече влияние над детето?

Разпределение на труда

Исторически е обусловено в периода на ранното детство шефът вкъщи да е майката. Ролята на бащата (с редки изключения) се свежда до механични упражнения, изискващи сила: разгъване и сгъване на количката, ходене до аптеката, до детската кухня…
Всичките сериозни и важни въпроси около грижата за детето се решават от майката, в най-добрия случай бащата си позволява да дава съвети. „Какво, да обсъждам с него разликата между кърменето и естественото хранене ли? Или кога е най-добре да започна да захранвам детето? Той така или иначе нищо не разбира“, казват обикновено майките.

И бащата се примирява, отстъпва с облекчение или със съжаление, особено ако в неговото семейство също е било прието разделение на задълженията и пълномощията между родителите.

Но детето пораства и се възникват въпроси, по които бащата се чувства по-компетентен: образованието, кариерата, бъдещето.

Какво виждаме е семействата?

Ако отношенията между съпрузите са като между партньори, ролите им са гъвкави относно отговорностите около грижите за детето, тогава те ще си направят общ план и въпроси от рода на „В какво училище да пратим детето?“ няма да са повод за битки.

Възрастните са наясно, че могат да разделят личните си амбиции на реалната ситуация и да не се тревожат особено за бъдещето на детето си. Особено ако и двамата родители работят, могат да се договорят и да преговарят като равностойни партньори. Ако обаче семейството е от патриархален тип, тогава ще е трудно съпрузите да се договарят.

Майката иска да се зачита мнението й, а според бащата на 7-годишна възраст детето вече минава към „мъжката половина от семейството“, а майката може само да поднася вечерята. И всичките принципни въпроси за бъдещето ще решава бащата, защото е мъж. Същевременно майката е свикнала да отговаря сама за детето си и няма намерение да дели с никого тази власт.

Какво ще помогне за намиране на решение?

Според психолозите е добре да осъзнаете на кого приличате в такива моменти. Когато се сърдите и се карате с партньора си, кой сте вие? Кого от родителите си повтаряте? От чие име говорите (крещите)?

Изяснете проблема. Какво точно се опитваме да решим? С какво ще се занимава детето следващата половин година или цялата му бъдеща съдба? Та това е илюзия. Не можете да предскажете света. Не е възможно да предскажете какво ще е важно след 10-15 години, когато детето ви влезе в реалния живот.

Кой от своите проблеми решавате в момента? Опитвате ли се да заглушите тревожността си? Давате вид на „добри родители“, защото работите много и малко се занимавате с детето си? Съревновавате се с конкурент? Или ви е необходимо да се наложите, защото това е борба за власт и влияние и „вие командвате парада“?

Ако отговорите честно на тези въпроси, преди всичко ще можете да стигнете до градивен компромис. Например, да запишете първокласника си само на спорт и рисуване, а музиката и английския да отложите за по-късно. Или да го запишете на няколко курса, за да стане ясно от какво конкретно самото то се интересува. Или да отидете на семеен консултант, за да разберете защо с партньора си се карате по такъв незначителен повод.



Добави коментар