7 начина, по които родители пречат на децата си да са лидери

358
7 начина, по които родители пречат на децата си да са лидери

Дори и да влагате цялата мъдрост и любов на света, това не ви гарантира, че се грижите за децата си изцяло по начин, по който не им пречите да се развиват добре

Дори и да влагате цялата мъдрост и любов на света, това не ви гарантира, че се грижите за децата си изцяло по начин, по който не им пречите да се развиват добре, да придобиват независимост и да се превръщат в лидерите, за които имат потенциал да бъдат.

Доктор Тим Елмор, автор на над 25 книги, споделя пред Forbes седем начина, по които поведението на родителите пречи на децата им да станат лидери – в собствения си живот и в професионалната сфера като цяло. Ето ги и тях:

1. Не позволяваме на децата си да поемат риск

Живеем в свят, който постоянно ни напомня, че опасностите дебнат от всеки ъгъл. Основната ни грижа „безопасността на първо място” подсилва страха ни да не изгубим децата си и правим всичко по силите ни, за да ги защитим.

Това е наша работа, в крайна сметка, но така ние ги изолираме от здравословното поведение, свързано с поемането на рискове и това оказва обратен ефект върху тях. Психолозите в Европа са открили, че ако едно дете не си играе навън и никога не му се позволява да падне и да ожули коляното си, то впоследствие често има фобии като възрастен.

Децата трябва да падат от време на време, за да разберат, че това е нещо нормално; тийнейджърите имат нужда да скъсат с приятел или приятелка, за да оценят емоционалната зрялост, която се изисква за дълготрайните връзки.

Ако родителите премахват риска от живота на децата си, вероятно ще се сблъскват с голяма арогантност и ниско ниво на самоуважение у подрастващите лидери.

2. Намесваме се и спасяваме прекалено бързо

Днешното поколение от млади хора не е развило някои от уменията, свързани с живота, които децата са имали преди 30 години, защото родителите се намесват и решават проблемите им вместо тях. Когато ги спасяваме прекалено бързо и прекаляваме с помощта, ние премахваме необходимостта те да се справят с трудности и да решават проблеми сами.

Това са родителски грижи в краткосрочен план и нямат нищо общо с основното при лидерството — да подготвим младите хора да се справят без помощ. Рано или късно децата свикват, че някой постоянно ще ги спасява: “Ако се проваля или нещо не ми достига, някой възрастен ще изглади нещата и ще отстрани последствията от моето лошо поведение.”

Реалността обаче е, че нещата в света не се случват по този начин и по тази причина това лишава децата ни от това да се превърнат в способни хора.

Вижте още: Седем златни съвета, които богатите родители дават на децата си 

3. Раздаваме похвали прекалено лесно

Ако посетите мач с участие на малки деца, ще видите, че според техните родители всичките те са победители. Този манталитет от рода “всеки печели купа” кара децата ни да се чувстват специални, но според някои проучвания този метод има неволни последствия.

Децата в крайна сметка виждат, че мама и татко са единствените, които смятат, че са невероятни, докато в същото време никой друг не го казва. Те започват да се съмняват в обективността на техните родители; усещането в този момент е хубаво, но няма връзка с реалността.

Когато хвалим децата си прекалено лесно и пренебрегваме лошото им поведение, те в крайна сметка се научават да хитруват и да преувеличават, за да избягват трудната реалност. Те не са били поставени в условия, в които да се сблъскат с нея.

4. Позволяваме на чувството на вина да надделее

Не е необходимо детето ви да ви обича във всяка една минута от деня. Детето ви ще преодолее разочарованието, но няма да преодолее последствията от това, че е разглезено. Така че казвайте им “не” или “не сега” и първо им позволявайте да се борят за това, което наистина ценят и от което имат нужда.

Като родители имаме склонност да им даваме каквото поискат, когато ги възнаграждаваме, особено когато децата са повече от едно. Когато някой се справя добре в нещо, ние смятаме, че е нечестно да хвалим и възнаграждаваме едното дете, но не и другото.

Това е нереалистично и така пропускаме възможността да покажем на децата си, че успехът зависи от нашите собствени действия и добри постъпки. Внимавайте да не ги учите, че всяка добра оценка в училище се възнаграждава с посещение в мола.

Ако отношенията ви се основават на материални награди, децата ви няма да изпитват нито истинска мотивация, нито безусловна любов.

5. Не споделяме грешките си от миналото

Тийнейджърите ще искат да разперят криле и ще имат нужда да пробват сами различни неща. Ние като родители трябва да им позволим, но това не означава, че не можем да им помогнем да плават в тези нови води.

Споделяйте с тях грешки, които вие сте правили на тяхната възраст по начин, който ще им помогне да правят по-добър избор. (Избягвайте лошите “научени уроци” свързани с пушенето, алкохола, наркотиците и т.н.)

Децата също така трябва да бъдат подготвени да се сблъскват с неуспехи и с последствията от техните решения.  Споделяйте как сте се чувствали, когато сте се сблъсквали с подобни неща, какво е мотивирало действията ви и какво сте научили от това.

Защото ние не сме единствените, които оказваме влияние върху децата си, но ние сме тези, които трябва да оказваме най-доброто влияние.

Вижте още: Най-разглезените деца в света 

6. Бъркаме интелекта, надареността и влиянието със зрялост

Интелектът често е използван като мерило за зрялостта на едно дете, в резултат на което родителите решават, че едно интелигентно дете е готово да се сблъска със света. Това обаче не е точно така.

Някои професионални спортисти и млади холивудски звезди, например, притежават невъобразим талант, но въпреки това се замесват във всякакви скандали. Само защото надареността присъства в даден аспект от живота едно дете, не смятайте, че това важи за всички области.

Няма магическа “възраст, в която детето осъзнава, че носи отговорност” или доказан наръчник за това кога едно дете трябва да получи определени свободи. Добро правило е да наблюдавате други деца, които са на същата възраст като вашето. Ако забележите, че те правят повече неща сами, отколкото вашето дете, може би забавяте независимостта на вашето дете.

7. Не прилагаме на практика това, на което ги учим

Като родители наша отговорност е да моделираме живота, който бихме искали нашите деца да живеят, за да им помогнем да водят пълноценен живот и да бъдат хора, на които може да се разчита и които носят отговорност за своите думи и дела.

Като лидери в нашия дом ние можем да започнем, като говорим само истината – добронамерените лъжи ще излязат на повърхността и бавно ще развалят всичко. Внимавайте как действате при малките етични избори, които други могат да забележат, защото вашите деца също ще забележат.

Ако не гледате постоянно да „минавате по прекия път“, например, вашите деца ще знаят, че не е приемливо и те да го правят. Покажете на децата си какво означава да давате безкористно и с радост, като участвате в някакъв безвъзмезден проект или обществена група.

Оставяйте хората, с които общувате и местата, на които сте били, в по-добро състояние, отколкото сте ги намерили и децата ви забележат и ще правят същото.



Добави коментар