68% от българите одобряват шамарите

74
68% от българите одобряват шамарите

86% от родителите одобряват глобите

70% от българите са на мнение, че когато става дума за насилие над деца, не бива да се пренебрегват дори подадените анонимни сигнали. Това сочат данните от проучване на НЦИОМ, проведено по метода интервю в периода 3-15 февруари сред 1000 българи.

68% от българите одобряват използването на "минимално насилие" върху децата - шамари, издърпване на ухо, пляскане. Привърженици на подобни възпитателни мерки се срещат във всяко поколение българи. В семейства, които живеят без брак, децата са възпитавани по-често чрез методите на "минималното насилие", показва още изследването.

Най-масово (от 91% от българите) е одобрявано изискването дете до 8-годишна възраст да не се оставя без надзор, включително и вкъщи.  83% са на мнение, че надзор е необходим и за по-големите деца – до 12 години, в случай, че отсъствието на човек до тях създава по някакъв начин опасност за физическото, психическото и нравственото им развитие. Според 85% от участвалите в изследването е желателно децата да бъдат придружавани на обществени места след 20 часа, ако не са навършили 14 години.

74% от българите са на мнение, че придружител е необходим и за деца между 14 и 18 години, когато излизат на обществени места след 22 часа. Жените и образованите българи по-често от останалите одобряват това изискване.

83% се обявяват срещу това родителите да използват насилие и други методи на възпитание, които уронват достойнството на детето. Най-последователни и твърди в подкрепа на ненасилието над децата в семейството се оказват младите и образованите българи, жителите на големите градове и жените.



На по-слаба подкрепа (от 43%) се радва предложението детето да може да съди родителите си, ако са нарушени негови основни права. Сред приемащите подобна мярка преобладават млади и образовани хора, несемейни и жители на градовете.

Обществото предпочита експерти да гарантират правата на децата, когато родителите им се развеждат. Близо 60% от интервюираните посочват, че е нужно при развод специалисти психолози или специалисти в областта на политиките за децата да следят за спазване на правата им и да ги защитават. Жените по-често от мъжете настояват за експертна намеса. Подобна е позицията и на образованите, както и на живеещите в малките градове и в селата.

Според 60% от българите най-доброто, което може да се направи за деца, останали без родителски грижи, е да се потърси начин те да бъдат настанени в семействата на свои роднини и близки хора. Настаняването в приемно семейство и осиновяването също са възможни решения. Тези две мерки са възприемани от хората като възможни алтернативи на настаняването на детето при роднини и категорично са предпочитани пред настаняването на детето в специализирано заведение за деца, лишени от родителски грижи.

Данните свидетелстват, че домовете за деца, лишени от родителски грижи, не се ползват с доверие и че масовите очаквания са дейността им да бъде свивана и ограничавана занапред, като се дава път на алтернативни възможности като настаняване при роднини, в приемно семейство или осиновяване.



Спирането на социалните помощи и налагането на глоби като санкции за родители, които не полагат грижи за децата си, са одобрявани от 86% от интервюираните. За 76% ограничаването на родителските права също е удачно наказание – най-често според младите, образованите и заможните българи.

МВР и Държавната агенция за закрила на детето са институциите, към които гражданите най-често са склонни да се обърнат, ако са свидетели на това, как родител лишава детето си от грижи. 47% биха отишли в полицията, а 46% – в агенцията, ако искат да съобщят за дете, лишено от родителски грижи.

Едва 6% от запитаните не биха обърнали внимание на дете в риск и не биха информирали за това нито една инстанция. Положителна тенденция е, че у нас все повече хора целенасочено търсят информация, за да могат да помагат на децата в беда.



Добави коментар