Страданията на младия татко

503
Страданията на младия татко

Хем излишен, хем полезен

Роди ли се бебето, мъжът се превръща в излишния човек. Дори и най-любимият и любящ мъж е обречен на седмици, дори месеци екзистенциална мъка, когато се замисли за собственото си предназначение... и започва да се съмнява в правилността на пътя, по който е избрал да върви. Този период настъпва, когато младият баща престане да го боли главата от махмурлука след бурното празнуване на раждането на наследника, а жената се прибере от родилния дом вкъщи.

Съвсем скоро става ясно, че центърът на семейния живот се е преместил на детското креватче. И никаква сила вече не може да го върне там, където е бил по-рано - на дивана пред телевизора, в кухнята, в семейната спалня. Целият живот вкъщи изцяло се е подчинил на нуждите на малкото същество. А на татко се възлага ролята на “полезното животно”, в която влизат все повече и повече задължения - пускане на безкрайни перални, търчане по магазини и аптеки в търсене на разни загадъчни неща, които старателно сте си записал... и никой не ви хвали за това.

Дори ако бебето е спокойно и кротко същество, татко пак не може да си почине и за минутка и да се види с мама. Защото свободните си минути тя изкарва не с него, а с приятелките си или с майка си, издавайки с тях умилителни звуци над бебешкото креватче. И то само ако не я е налегнала следродилна депресия, която се оказва по-ужасна и от предменструалния синдром.

Обобщено казано: таткото забелязва, че никой не му обръща внимание и никой не взема под внимание мнението му и чувствата му. На първо място вече е бебето, а неговите собствени хобита, като например да гледа футбол, му се забраняват, за да “не пречи на бебето да спи”. Дори правото му на нощен сън е отнето заради постоянни рев на гладното бебе. Колкото до секса - за два-три месеца най-добре просто да забрави за него.

В резултат на всичко това неочаквани, оригинални мисли връхлитат младият баща. Например, баща на 3-месечна дъщеря споделя, че казал на жена си: И кога най-сетне ще порасне тя, че да ни се махне от главите?!

Все пак, за татковците, които умеят да гледат на нещата не от една гледна точка, този период не е чак толкова черен. Ето, докато жената се суети около бебето, забравеният захвърлен съпруг има време да пие бира, да гледа мача с приятели. Или да изчисти и подреди гаража, мазето. Да поправи счупените неща.

Или пък просто да се замисли как се е променил животът му. Да мисли за малкото пищящо в креватчето същество - че то скоро ще стане голям човек и ще е много любопитно да наблюдава как се случва това. Да мисли за това, че този човек ще прилича на него - и би било много хубаво, ако ще могат да се разбират и да са приятели. Да мисли за това, какво трябва да направи, за да се случи така. И за това, че въпреки всичките ревове, суетни и безсъние, никога няма да се отчуждат един от друг с майката на този човек. Да, за това, последното, е най-добре да мислят двама. 



Добави коментар