Ти не си лоша майка!

127
Ти не си лоша майка!

10 стереотипа, които спъват съвременната майка

1. Народната мъдрост. Истина е, че народните практики са ни дарили с много полезни съвети. Това обаче в никакъв случай не означава, че трябва да се поддаваме на аргументи като „хората така са правили векове наред, а ти правиш друго”.

Съществуват редица поостарели ритуали, които са напълно безвредни за детето, а други - абсолютно вредни. Да обърнем внимание на първите – трябва ли да хабим сили и надежди за практики, които няма да помогнат на децата ни?

2. Професионалното мнение. Не трябва сляпо да вярваме на професионалистите. Лекарят, психологаът, педагогът е преди всичко човек. Добър, лош, талантлив или не особено и т.н.

Никой, освен вие самите, не носи пълната отговорност за децата ви. Затова трябва да свикнете да носите отговорността! Събирайте информация, изисквайте разяснения, за да направите информиран избор.

3. Митът за добрата майка.
Повечето жени имат изградена представа за това каква трябва да е добрата майка. Бедата идва, когато започваме да се отклоняваме от нарисувания идеал – тогава започваме да развиваме комплекс за непълноценност и недооценяваме собствените си заслуги.

Вместо да се терзаете: „Добрите майки излизат на разходка с детето си два пъти дневно и ежедневно правят супа, а аз това не го прави...”, помислете за това от какво се нуждае наистина детето ви.

4. Общественото мнение. Смятате, че сте равнодушни към общественото мнение? Почакайте, детето ви да се разпищи в магазина.

Ако умеете да действате пред осъждащите погледите на околните така, както смятате за правилно, вие сте победили врага. Но не и детето си, което несъмнено ще види, чуе и почувства отношението на хората.

5. Трудното детство. Много трудно е да се борите с неувереността, ниската самооценка и комплексите, ако сте изпитвали такива преди раждането на детето.

Но трябва да разберете едно – ако сте се почувствали неспособна майка, този проблем е въпрос на самооценка, а не оценка на това как изпълнявате родителските си задължения.

6. Умората. Ужасно е, когато знаеш как и трябва да се правят нещата, но нямаш сили за това. Препоръчително и необходимо е да си почивате от майчинството. Научете се да си намирате помощници и да делегирате част от отговорностите си.

7. Синдромът на умната Елза.
Детето изживява много тревоги и вълнения. В повечето случаи започваме от самото начало да се тревожим за него. А да се борим със собственото ни въображение е сложна задача. Представете си колко ще му е трудно на едно любознателно и весело дете с постоянно страхуваща се майка до него.

8. Бързането.
Има една поговорка „Бързата кучка, слепи ги ражда”. Когато бързаме, общо взето не свършваме качествено нещата. Дразни ни фактът, че детето след половин час приготовления все още е с една обувка и нямаме време да изслушаме оправданието му. Не е възможно да спрем времето. Но постарайте се да общувате с детето без да си гледате чаковника.

9. Зрялата интерпретация. Нашият опит, нашите знания нерядко ни заставят да виждаме в постъпките на детето нещо, което всъщност не е реално.

Например, сексуален подтекст, когато детето пипа гениталиите си, признаци на бъдещи пороци, когато детето е едва на две години, но послъгва, насили и жестокост – когато сте му показали бръмбал, а то го е размазало с обувката си, и т.н. Най-добрата защита срещу този враг е да си спомните собственото си детство.

10. Съседският пример. Разговорите за постиженията на другите деца могат за дълго време да нарушат вътрешния ви мир. Не си струва да тренирате детето, стараейки се то да прави това, което правят другите.

Ранният старт не гарантира на детето ви първо място. Вярвайте в уникалността на собственото си дете и го приемете такова, каквото е. Именно тогава едно дете е победител!



Добави коментар