Лъжем постоянно

81
Лъжем постоянно

Кога е позволено да го правим

Въпреки че трябва да бъдем честни, все пак ние лъжем, при това едва ли не на всяка крачка! Английски изследователи твърдят, че ние изкривяваме истината по 200 пъти на ден! Американски психолози пък смятат, че цифрата е преувеличена и че реалната всъщност е 50. Но и това са колосално много лъжи за едно денонощие. Направо е трудно за вярване.

Но нека направим няколко уговорки. Често ли отговаряте правдиво на въпроса “Какво става, всичко наред ли е?” Този въпрос ви се задава по няколко десетки пъти на ден. На близките си хора бихте могли да кажете как стоят нещата, но на познатите - едва ли.

А как реагирате на нелепия подарък, собственоръчно изработен от вашия племенник? Нима няма да изразите възторг от таланта на детето? Точно по същия начин хвалите и баницата на свекърва си, макар че едва я преглъщате.

Защо постъпваме така? Защо лъжем безочливо? Защото сме добри хора. Защо напразно да обиждаме околните, след като може малко да поукрасим истината. Освен че не е сложно, на другите им става приятно.

Лъжата като спасение

Проф. Петер Штигниц, основателят на научната теория за лъжата, нарича повсеместните лъжи “социално благодеяние”. Без него съществуването на хората в общество едва ли би било възможно.

Ако винаги честно казвахме истината на околните, щяхме да бъдем съвсем самотни хора. Бихме останали без работа. Бихме изглеждали жестоки и нетактични.

Нерядко като излъжем даден човек, ние му улесняваме живота. Съгласете се, че не е необходимо бабата да знае, че любимата й внучка е покосена от грип, а на приятелката си да съобщавате, че сте видели мъжа й с някаква блондинка. В първия случай грипът ще премине, без бабата да вдигне кръвно, а във втория не сте наясно какво точно става, а и не е ваша работа да се бъркате в чуждия живот. Всяка истина, изречена при такива обстоятелства, ще докара само ненужни преживявания и тревоги.

„Извинявай, много съм заета...”

Разбира се, ние лъжем не само от любов към ближния. Повсеместните незначителни лъжи са като защитна броня, която ни е необходима, за да не нарани душата ни жестоката и понякога неразбираема действителност.

Понякога се преструваме, за да привлечем вниманието върху себе си или да получим съчувствие. Друг път заради изгодата или за да избегнем критика или отговорност. От време на време лъжем и за да ни оставят намира – приятелката ви настоява да излезете на кафе, а вие искате да останете вкъщи и да гледате телевизия. Това е начин да опазим личното си пространство.

Действайте според ситуацията

Не е ли по-добре все пак да съберем смелост и да кажем истината? В края на краищата ние сме възрастни хора - защо да съчиняваме небивалици?

Човек трябва да реши как да постъпи само и единствено в конкретната ситуация, а не по принцип. Така част от истината може да бъде скрита или преиначена, “доработена”, променена, а друга да бъде казана такава, каквато си е. Това именно е проявата на зрялост.

Между другото децата започват да лъжат на 2,5-3 години, когато вече разбират как трябва да се държиш, за да се харесаш на по-възрастните и да заслужиш подарък или поощрение.

В разумни граници


Значи не само може, но и трябва да се лъже непрекъснато? Всъщност не! Смелостта да се каже истината е признак на зрялост и абсолютно доверие към събеседника. Като лъжете любимия човек или приятел, за да избегнете кавга, превръщате отношенията в изкуствени и всеки от вас рано или късно ще почувства това.

Лъжата рядко се произнася просто така и често това е избор между лошия и по-лошия вариант. Трябва да се въздържате от безсмислени лъжи.

Според проф. Штигниц лъжата е солта на живота, която подобрява вкуса му, но когато е в повече, прави нещата непоносими. Така че внимавайте с дозите!

Какво се крие зад дръзката лъжа

Новата ви колега е предложила да отидете на кафе след работа, за да обсъдите нещо. Вие я слушате, докато излага обясненията си, и си мислите: “Тя какво, за глупачка ли ме мисли?” Защо си мислите така ли? Защото тя твърди, че преди време е работила като шеф на отдел, че на крехките й плещи са лежали огромни задължения и отговорности, че е получавала висока заплата и че... Но вие знаете, че лъже. Лъже, защото са я уволнили за небрежност и то като редови служител.

Освен това се озлобявате, защото днес на заседанието безочливо е предложила вашата идея като своя и шефът я е похвалил. Станало ви е толкова обидно, но сте си премълчали. Не можеш да скочиш по средата на съвещанието и да изкрещиш:” Не, това аз го измислих!” Но и не бива да оставяте нещата така, както ги “съчинява” другия.

- Най-добрият изход от подобно положение е да поговорите открито. Иначе другите ще ви използват и ще си приписват заслуги за ваши постижения.

- Необходимо е да дадете на събеседника си да разбере, че е преминал допустимите граници. Подчертайте, че нямате нищо против дадената особа като личност, а само срещу конкретните й действия и думи.

- Съберете смелост и настоявайте да признае пред шефа, че е излъгала, и внимавайте да спази обещанието си.

Езикът на тялото... носът ни издава

Можем без умора да раздаваме комплименти, но така или иначе тялото и жестовете ни издават. Докато лъжем, ние почесваме носа или мястото между очите, отвръщаме поглед и често облизваме устните си. Но “най-предателски” се държат очите. Докато фантазираме, ние неволно поглеждаме настрани или нагоре. Опитните кадровици знаят тези особености и по време на събеседванията си правят изводи за кандидатите за работа.

Посетете и нашата Фейсбук страница
 



Добави коментар