За добрите стари антибиотици

363
За добрите стари антибиотици

Вече се пият по-кратко и на по-големи интервали, което увеличава стрептококите в гърлата на децата

В нашия организъм живеят 10 пъти повече микроби от собствените ни клетки, те тежат 2-3 кг и се намират главно в червата и по кожата ни. Въпреки това някои от тези малки организми могат да бъдат много опасни и да предизвикат редица смъртоносни болести. Затова антибиотиците са едни от най-успешните лекарства в света.

Ако излекуваме рака, средната продължителност на живота ще се увеличи с 2 г., ако спрем антибиотиците, тя ще намалее с 10 г., казва проф. Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни заболявания (НЦЗПБ). Проблемът е, че, ако антибиотиците се употребяват неправилно, могат да предизвикат резистентност и да спрат да действат на микробите.

Вземаме ли правилно тези лекарства? Увеличава ли се резистентността на бактериите към тях? И какво трябва да променим, вестник "Стандарт" попита проф. Кантарджиев.

Резистентността на бактериите към антибиотиците в извънболничната помощ намалява, а в болничната се увеличава. Това показват данните от 158 000 проби от 150 лаборатории в страната през 2014 г., които са анализирани в НЦЗПБ. Благодарение на това можем спокойно да кажем на хората и специалистите с какво и как да се лекуват, казва проф. Тодор Кантарджиев.

Намаляването на резистентността в извънболничната помощ е чувствително. Един много важен индикатор е причинителят на пневмониите и менингита - пневмококите, а пеницилиновата резистентност към тях е показател за правилната им употреба. През 2005 г., около 35%-37% от щамовете бяха резистентни на пеницилини, а сега са само 15 на сто, казва специалистът. Този успех означава, че след обучението ни лекарите са подобрили работата си, категоричен е той.

Вижте още: Храни, съдържащи антибиотици

На практика медиците са започнали да забавят даването на антибиотика през зимата, когато са най-честите вирусни инфекции, защото той не ги лекува. Тогава той трябва да се дава след 3-4 ден, ако вирусната инфекция прерасне в бактериална, когато пациентът има температура и промяна в характера на храчките - те стават гнойни, обяснява проф. Кантарджиев.

Въпреки положителната промяна, все още има и слабости. Един проблем е, че антибиотиците се пият по-кратко и на по-големи интервали между приемите - 8-12 часа вместо 4, което доведе до увеличаване на стрептококите в гърлата на децата, казва проф. Кантарджиев. Тези микроби причиняват скарлатина, детска ангина, гломерулонефрит и ревматизъм.

Друг проблем е, че не се ползват авторитетни лаборатории за изследване на секретите и така някои лекари не знаят защо и срещу какво изписват антибиотици, категоричен е проф. Кантарджиев. Освен това в доболничната помощ има тенденция да се изписват все по-скъпи антибиотици, а трябва да се знае, че инфекциите се лекуват най-добре с класическите, допълва той. Според него едни от най-добрите варианти са добре познати молекули като амоксицинина, пеницилините, цефалоспорините.

Въпреки положителните тенденции в употребата на антибиотиците в извънболничната сфера, в болниците нещата не седят така. В Западна Европа около 90% от антибиотиците се използват в доболничната помощ, а при нас са по-малко от 75%, защото имаме свръхупотреба в болниците, казва проф. Кантарджиев.

На практика 62% от пациентите в клиниките са принудени да вземат антибиотици. По този начин колегите се опитват да компенсират някои хигиенни и организационни проблеми, липсата на персонал, допълва проф. Кантарджиев. В същото време в западните страни процентът на употребените антибиотици е 2-3 пъти по-нисък.

Вижте още: Защо кашлицата не минава

Обикновено хората излизат от болница заразени с вътреболнични инфекции (ВБИ) като пневмониите или уроинфекциите, както и с други зарази, причинени от клебсиела, ешерихия коли, стафилококи, псевдомонас, която идва от нестерилната вода в операционните, казва специалистът. Ацинетобактер е друг бактерий, който причинява вътреболнична инфекция. Той е много труден за лечение, защото много малък набор антибиотици му действат, обяснява проф. Кантарджиев.

Всички тези щамове са много опасни, защото благодарение на антибиотичния натиск в болниците са станали високорезистентни. Те се проявяват около 15 дни от излизането от клиниката и се лекуват много трудно, казва още проф. Кантарджиев. Най-чести от вътреболничните инфекции са урологичните и то най-вече при мъжете. Това се дължи и на липсата на санитари, заради което не може да се сменят уринаторите и затова без нужда се слагат катетри, а те са сериозна предпоставка за ВБИ, обяснява той. Чести са и хирургичните зарази. През миналата година са доказани 9648 вътреболнични инфекции на чисти рани, сочат данните. Най-чести са били причинителите стафилококос ауреус и ешерихия коли, казва проф. Кантарджиев.

Тенденцията болничната резистентност у нас да върви нагоре е свързана и с цената на антибиотиците. Имаше поевтиняване на една част от най-скъпите лекарства, които са за най-тежките случаи, и те започнаха масово да се използват без нужда, казва проф. Кантарджиев. С големи усилия микробиолозите са успели да постигнат намаляване на ВБИ, причинени от различни щамове. Това се дължи на факта, че от 2 г. обясняваме на колегите как евтиното в началото излиза после по-скъпо, казва той.

Но трябва да се увеличават хигиенните мерки - лекарите и сестрите да си мият ръцете, да има грижи за пациентите и нова антибиотична концепция. Трябва пациентите да се изследват за уроинфекции и за стафилококи в носа, преди да влязат в клиника, защото само с 1 или 2 дни антибиотично лечение тези инфекции може да се ликвидират и да не се носят в болницата, категоричен е проф. Кантарджиев. Той съветва колегите си в болниците да не залагат на лечение и с цефалоспорини трета генерация, а да прилагат по-евтини антибиотици с първичен потенциал срещу съответните микроби.

В момента в света има тенденция на връщане към старите антибиотици като молекули, казва още проф. Кантарджиев. Причината е, че въвеждането на новите доведе до изкуственото изтъкване на някои неголеми недостатъци на старите като хлороцида. Но ние сме израснали с него, тъй като той е най-широкоспектърен, а неговата молекула е най-малка и прониква навсякде в организма, казва проф. Кантарджиев.

Вижте още: Как да възстановим детето след антибиотиците

Според него други антибиотици, към които ще се връщаме, са тези за лечението на уроинфекции. В същото време се измислят и нови молекули като гликолипидите, които се дават веднъж на седмица, но засега те се прилагат само в болниците и са много скъпи, допълва той.

ВНИМАНИЕ: Вредят ни и хапчетата, които гълтат животните

Опасни за предизвикването на антибиотична резистентност са и лекарствата, които се дават на животните. В ЕС се използват повече тонове антибиотици в селското стопанство, отколкото за лечението на хората, казва проф. Тодор Кантарджиев. Въпреки че е забранено да се изписват като хранителна добавка, медикаментите се дават за "профилактика". Например при ентерококите, които причиняват инфекции на кръвта и уринарния тракт.

У нас, поради икономически причини, антибиотици при животните доскоро не се употребяваха, но през последните 5 г. започнаха да се дават лекарства от групата на макролидите, казва той. Това са най-безвредните антибиотици, които се дават на децата, но сега може да очакваме развитието на резистеност към тях, допълва специалистът.



Добави коментар