Вредна ли е наистина солта?

420
Вредна ли е наистина солта?

В повечето храни има скрита сол и е трудно човек да прецени колко точно консумира

Докато ограничаването на натрия е безспорно полезно за тези, които вече имат високо кръвно налягане (хипертония), се разгаря спор около все по-консервативните препоръки всички да намалят готварската сол. Аргументът срещу повсеместния завой към твърде малко натрий е, че дефицитът на елемента може да доведе до други здравословни проблеми, съобщава изданието на Академията за хранене и диететика в САЩ - най-голямата в света организация на специалисти по хранене.

Посланията към обществеността да се намалява готварската сол (натриев хлорид) стават настойчиви след 1980 г. Тогава в ролята на глашатай пионер влизат първите насоки за здравословно хранене на американците. Като гаранция срещу болести специалистите насърчават “избягването на твърде много храни, съдържащи натрий”. На 5 г. САЩ актуализират хранителната си “конституция” и във всяко следващо издание призивът за намаляване на солта еволюира. За да се стигне в последната версия до препоръка към всички да консумират по-малко от 2300 милиграма натрий на ден. А хората с хипертония или риск да я развият - не повече от 1500 милиграма на ден.

Всички специалисти по хранене единодушно се съгласяват, че ограничаването на натрия подобрява стойностите на кръвното налягане на хипертоници. Но част от учените посочват в официална позиция, че няма достатъчно доказателства за съветите цялото население да мине към безсолно хранене. Доказателствата от края на миналия век за вредата от прекомерната сол при хипертоници се потвърждават при всички изследвания. При най-мащабните проучвания е открита значителна корелация между приема на натрий и сърдечносъдовите заболявания. Учените установяват, че при хората с високо кръвно на всеки 1000 мг натрий рискът за сърцето се вдига със 17 процента.

Проучването им обаче не отчита на фона на колко калории се откроява тази зависимост. Например за хората, които ядат по-малки порции, може да се предположи, че по съвсем естествен начин приемат и по-малко сол, уточняват изследователите. И уточняват, че на резултата не може да се гледа като на пророчество за болест или здраве, тъй като той отразява само зависимост, а не е правило за всеки отделен човек. В повечето храни има скрита сол и е трудно човек да прецени колко точно консумира, посочва вестник "24 часа". 

Систематичен преглед на специализираната литературата от 2014 г. докладва известни доказателства, че всекидневен прием на натрий над 3400 мг и под 2900 мг повишава честотата на сърдечносъдовите инциденти, общата смъртност и болничното лечение. Участниците са били подбирани на случаен принцип и не са делени на болни и здрави. Друг анализ от същата година, но с различна методика, установява, че сред хората с дневен прием на натрий между 2645 и 4945 мг са най-редки сърдечносъдовите заболявания. В графичното представяне на смъртност от такива диагнози данните чертаят U-образна крива. В единия максимум попаднали участниците с най-високи количества натрий, а в другия - тези с най-малкото сол.

Вижте още: Вредна ли е солта за детските очи?

Надеждни данни може да се вземат и от мащабно проучване сред повече от 150 000 души от 17 държави. Оказва се, на ден участниците с най-ниска смъртност и сърдечносъдов риск консумират 3000-6000 мг натрий и над 1500 мг калий. Учените детайлизират резултатите според здравето на участниците. Отчитат, че сол над 6000 мг е свързана с повишен риск от смърт, инфаркт и инсулт при хипертониците. Докато при хората с нормално кръвно, които консумират повече от 6000 мг натрий, не се забелязва ръст на сърдечносъдовите инциденти. Но при тази група леко растяла вероятността за сърдечни проблеми, ако приемат под 3000 мг натрий.

Скептиците критикуват аргументите “за” махане на ограниченията за солта при здравото население. Аргументират се с липса на прецизно проследяване на приеманата от участниците в изследванията сол. Намират слабости в използваните от изследователите инструменти за оценка и статистически анализ. Крайните оценки на скептиците варират от “допускане на случайни грешки” до “генерално изкривяване на изводите”. Най-ожесточен е спорът между двата лагера за т.нар. обратна причинност при здравите. Едните питат: дали наистина по-малкото натрий разболява хората, или при влошено здраве човек по принцип намалява храната и това логично води и до по-ниски стойности на приетата сол?

Срещуположната страна не отстъпва от идеята, че за хора без повишено кръвно няма полза да се ограничават под 2500 мг натрий на ден. Настояват на база на цитираните изследвания, че това дори може да е вредно в някои случаи. Следователно - казват - съветите за малко сол не трябва да са към цялото население. Препоръките у нас: до 1 чаена лъжичка! Готварската сол представлява натриев хлорид. Натрият и хлорът са незаменими елементи за редица важни функции на организма, но високият прием на сол над физиологичните потребности представлява риск за здравето.

Препоръката за прием на сол е до около 5 грама, или приблизително 1 чаена лъжичка на ден от всички източници, пише в официалните препоръки за хранене на българите на възраст 18-65 г. Уточнява се, че у нас средният дневен прием на сол е висок - надхвърля 10 г на ден. Това се дължи както на особеностите на българската национална кухня, в която този основен вкус е застъпен, така и на консумацията на технологично обработените и консервирани храни. Експертите подчертават, че прекаляването със сол се свързва с нарастване на риска за високо кръвно налягане, мозъчен инсулт, исхемична болест на сърцето. Смятат, че съществува връзка между високия прием на сол и риск за рак на стомаха, увреждане на бъбреците, увеличена загуба на калций и риск за остеопороза при възрастните хора.



Добави коментар