Ваксина срещу хепатит А

199
Ваксина срещу хепатит А

Лошата хигиена ни разболява

България, Румъния и Полша формират 60% от всички случаи на хепатит А (болестта на мръсните ръце) в Европа. Причината за широкото му разпространение е лошата лична хигиена, обясни пред "Труд" проф. Мира Кожухарова. Специалистката е национален консултант по епидемиология и зам.-директор на Националния институт по заразни и паразитни болести.

В България хепатит А е ендемична инфекция, т. е. среща се редовно. Характерното е, че се разпространява циклично, през няколко години, когато повалените се увеличават значително и говорим за вълни от хепатит А.
Защо се получава така? "Натрупва се население, което не е боледувало от заболяването", обясни проф. Кожухарова.

Поредната нова вълна на хепатит А се "вдигна" през миналата година, тръгвайки от Пловдив, Стара Загора и Хасково, през септември тази година тя заля Софийско, Видин, Монтана, Враца и Перник, а в момента се е оттеглила към Варна и Бургас. "Доказателство, че основната причина за разпространението на болестта е лошата хигиена, е че тя се среща много по-рядко в страните с добре изградени навици за поддържане на собствена и обществена чистота. Имам предвид държавите от ЕС", продължи епидемиоложката. Под лоша хигиена се разбира най-вече липсата на навик ръцете да се мият редовно.

"Вирусът на болестта се разпространява с изпражненията на болните, а след това по някакъв начин прониква в устата на здравите хора. За щастие, в последните няколко десетки години в България хигиената се подобри и хората не боледуват от хепатит А в ранна възраст (както е било в миналите десетилетия), а в по-късната, но когато пък се развива жълтенична форма", обясни проф. Кожухарова. Тя припомни, че ако през 1990-1991 г. при вълните на хепатит А заболелите са били към 20 000 души, поваляните днес са около 7000-8000 българи.

"Вирусът прониква в организма ни през устата, както казахме, заради неизмитите ръце. Това може да се случи, ако се връщате у дома, но без да си измиете ръцете, започвате да приготвяте вечеря или да подреждате на масата приборите", обясни професорката. Тя подчерта, че когато не държиш на хигиената у дома, не го правиш и в офиса, където също продължаваш да заразяваш.



При малките деца обикновено не се развива жълтеничната форма на хепатит А. При по-големите след период на общо неразположение (който е като при обикновените вирусни инфекции) човек "пожълтява". Това се случва първо със склерите на очите, след това и кожата добива такъв оттенък, урината става тъмна. "Едва тогава хората отиват на лекар", каза проф. Кожухарова.

Какво е спасението от заболяването, което засяга черния дроб? "Да се имунизирате срещу хепатит А. Съществува ваксина само срещу това заболяване, която предвижда поставяне на две дози. "Още при първата се постига много добър имунитет. Втората доза се прави в периода от 6 месеца до една година по-късно", посочи проф. Мира Кожухарова.

Вторият вид ваксини е комбиниран, т. е. срещу хепатит А и В. Тя се поставя три пъти, заради типа В. Имунизацията е препоръчителна за хората, които като деца не са били ваксинирани срещу хепатит В. Става дума за българите над 20 г., защото от 1992 г. държавата започва задължително да имунизира всички новородени срещу този вид на заболяването. Ваксината е препоръчителна и за хора на хемодиализа и с кръвни заболявания.

"При пациент с хроничен хепатит В или С хепатит А протича по-тежко, както и при болните с увреден черен дроб", добави зам.-директорката на центъра по заразни и паразитни болести. Пациенти я питали често има ли ястия, чрез които по-често се предава хепатит А, ако приготвеното е било заразено от болен. "Когато храната е гореща и е минала през термична обработка, то високата температура е ликвидирала опасностите. Въпросът е след това какво се случва при сипването или лекото претопляне", каза проф. Кожухарова.

И подчерта: "Няма как хепатит А да не продължи да предизвиква през няколко години подобни вълни от заболели. Ако искаме да ги няма, решението е само едно - имунизацията. Защотоу примерноу човек спазва много добра хигиена у дома, но отива на гости, където това не е така, и ето, заразява се." По тази причина в области, в които през годините се е срещал хепатит А, държави от ЕС например са решили да плащат ваксинацията.

"Това се случи неотдавна в Южна Италия, която доста се различава от северната част в много отношения, включително и в хигиената. С такъв опит е и Израел", каза проф. Кожухарова. Според нея и останалите мерки също имат значение, но те не могат генерално да се справят с проблема.

Над 25 млн. европейци са инфектирани с хепатит В и С. У нас около 2.7% от българите са с хроничен хепатит В и 1.5 на сто - с С, съобщи проф. Людмила Матева, началник на клиниката по гастроентерология в столичната университетска болница "Св. Иван Рилски".

Колегата й проф. Красимир Антонов добави, че рисковите групи за тези заболявания са пациентите с трансплантиран бъбрек (при които 70% са с хепатит С, а 20% - с В), болните с хемофилия, лекуваните с кръвни продукти преди 1992 г. (при тях 50% са с някой от двата вида хепатит) и хората с порфирия (наследствена болест на черния дроб). При последните около 40% са с хепатит С.

Заради тревожните данни Европа е въвела т. нар. "Европейски хепатитен индекс". На базата на няколко показателя като превенция, начин на диагностика, достъп до лечение и др. се прави класация коя държава как се бори с хепатита. България е поставена на 21-во място, защото не сме осигурили финансиране за ваксинирането на уязвимите групи, не се правят рутинни изследвания, разкриващи болестта (а те струват 1.50 лв.), няма достъпност до терапия с новите медикаменти, нямаме обучени медицински сестри за хепатит, извършваме незначителен брой чернодробни присаждания и др. Затова е написан Национален хепатитен план, който в близките години трябва да подобри сегашната картина.



Добави коментар