Сенната хрема не обича захар и млечни продукти

252
Сенната хрема не обича захар и млечни продукти

Китайската медицина препоръчва зеленчукови супи, каши и топла вода

Огрее ли слънце, качат ли се температурите над 10 градуса за повече от 3 дни, дървета и храсти разцъфват. Не се обсипват със зеленина и цвят, но от клоните висват реси, които разпръсват полени. Цветният прашец носи алергии. Чувствителните могат да намалят пристъпите на сенна хрема с разумен режим на хранене, без захар, млечни храни, тестено и пшеница, които според лекари хомеопати увеличават продукцията на слуз и влошават състоянието, пише вестник "Монитор".

Друга теория „обвинява” въглехидратите, които съдържат големи количества омега-6 маслени киселини и глутен. Те, според някои изследователи, могат да дръпнат спусъка на различни автоимунни заболявания. Китайската медицина пък съветва в трудния период да се хапват лесно смилаеми храни. Така организмът няма да губи излишна енергия за преработката им и да отслаби имунитета. При сенна хрема помагат топли храни, а „студените” и сурови трябва да се ограничават, защото отслабват енергията на далака и вместо жизнена енергия Ци и кръв, те произвеждат „влага” в тялото, което предразполага към пристъпи на сенна хрема.

В челото на черния списък са млечните продукти - мляко, сирене, краве масло, сладолед, кисело мляко, млечен шоколад, следвани от ядки, алкохол, както и сурови плодове и зеленчуци в компания на сладки и тестени. Според китайската медицина зеленчуковите супи, кашите и топлата вода са естествено лекарство срещу сенната хрема.

През април първи цъфтят габър, ясен, топола, елша, които не са така алергизиращи. След тях дъбът се обсипва в цветове, последван от чинара и дивия кестен, които са чести причинители на полинози. Цветният прашец дразни лигавицата на носа и очите. Това предизвиква позиви за кихане, сърбеж и сълзене на носа, очите се зачервяват.

Вижте още: Непознатите алергии

Събуждането на природата и невидимият понякога цъфтеж на брези, треви и житни, които се отрупват с цвят, но мощно отделят полени, носи страдания за над 2 милиона българи – толкова според статистиката е броят на чувствителните към цветния прашец у нас. Мъките им нямат сезон, продължават цяла година, защото през повечето месеци на годината у нас нещо цъфти – първо са дърветата, в началото на лятото се добавят тревите, после житните, а накрая идва ред на плевелите и храстите.

От дървесните видове най-силен е алергенът на брезата. Дървото краси градини и дворове у нас. Среща често както в градовете, така и в селата. Това, че няма зелени лисата, нека не ви заблуждава. Кафенушкавите реси, които висят от клоните, отделят полени, които създават здравословни проблеми на чувствителните. Скоро след брезата плодните дръвчета - сливи и вишни, ще се обсипят с бели цветчета.

Цветният прашец на овошките не е опасен. Той не е толкова обилен и във висока концентрация за разлика от полените на дървета и храсти, които се опрашват от вятъра. Именно те са най-честите причинители на алергии. Цветният им прашец не се вижда с просто око, защото всяко зрънце е с размер около 2 микрона. Той полепва по лигавицата на носа и влиза в очите. Това предизвиква позиви за кихане, сърбеж и сълзене на носа, очите се зачервяват. По-ситните поленови зърна минават първата бариера и влизат надълбоко. Те проникват до белия дроб и с предизвикват пристъпи на задух, сигнал за астма.



Добави коментар