Пробойна в имунитета

204
Пробойна в имунитета

Разходки под есенното слънце вдигат имунната защита

Есенното слънце подвежда. Иска ни се още да е лято. Не сме сменили гардероба – шарени рокли и леки обувки мамят да ги облечем, за да запазим топлото чувство за лято. Поне още месец. Така в преходния сезон, когато сутрин и вечер температурите са ниски, без да искаме, викаме простудата.

Два фактора ни правят особено уязвими през късната есен – това са влагата и студът. Според източната медицина причина за зачестяващите болести е дисбалансът – навън става студено, докато отвътре организмът е топъл. Това създава отлична среда за развитие и размножаване на вирусите. Според китайските лекари те са външен фактор, който, попадайки в организма, увеличава още повече горещината. Дисбалансът бързо смъква защитните сили.

Най-лесно изстиваме от краката. Тънките подметки директно пускат студа в тялото. Усетим ли тръпки, е добре ударно да се загреем – топла вана, горещи обливания на краката, затопляне на стъпалата. Другата спешна мярка е да поемем ударна доза витамини. Всяка простуда яде големи порции от запасите от антиоксиданти и витамини - А, С, Е и селен. Белтъчната храна, с която често злоупотребяваме, „стопява” резервите от магнезий, а той е особено нужен при простуда, защото осигурява енергия и издръжливост. Можем да „заредим” организма с природни продукти – чай от коприва, шипка или къпини. Пресни цитруси, особено киви и лимон, също са източник на витамини и минерали.



Другата входна врата на простудата е устата. Финото покритие, с което е тапицирана отвътре, както тя, така и гърлото, е мощна бариера срещу всякакви вируси и бактерии, които летят във въздуха или полепват по ръцете. Лигавицата произвежда собствена защита – лизозин и имуно-глобулини тип А, които са препятствие пред нашествениците. Когато тя се преохлади, колабира и престава да работи. Надеждните й защитници – имуноглобулините, намаляват по брой и качество. И входната врата зейва и пропуска болестта.

Полепналите по лигавицата на носа и носоглътката вируси и бактерии запушват носа и са причина за болка в гърлото. Тя се усеща зад ухото или като остро боцкане, сякаш нещо в гърлото непрекъснато “дращи”. От тук до истинската болест пътят е къс. Важно е бързо и правилно да противодействаме на хремата – най-добре с физиологичен или водносолев разтвор, който се пръска с помпичка в носа. Така ще изчистим секретите и ще им попречим да слязат надолу към гърлото, съветва вестник "Монитор".

В болния сезон има много храни, които ни дават защита. Например морковите – 200 грама сок сутрин са от полза за деца и възрастни. Сокът е естествен имуностимулант и зарежда организма с букет от витамини и ценни противо-възпалителни съставки. Най-вече провитамин А. Каротинът увеличава имуноглобулините тип А, които са отговорни за местната устойчивост на лигавиците. И така при контакт с вируси и бактерии имунната система има шанс да спре атаката още на предната линия.



Другата рецепта е пчелен клей. Той помага и преди, и по време на болестта. От естествения продукт се пият по 20-30 капки всеки ден, за да бетонираме имунната си съпротива. Месец преди грипния сезон, когато по нашите земи още не са засечени нито „Калифорния” и „Виктория”, нито новият „Масачузетс”, около нас летят техните „роднини”. А родата им е пъстра и разнообразна, макар и не така зловеща като причините на грипа.

Над 300 подобни на грипния вируси, скрити под партизанското име парагрипни, си правят компания с тези на хремата, аденовирусите, риносенцитиален и метапневмовирусите. Всички те причиняват болести, които не се различават особено от грипа - краткотрайно повишаване на температурата, херпангина, тонзилит, фарингит. Оставят ни без сили за 3-4 дни. Те идват с втрисане, хрема, кашлица – симптомите им са точно толкова противни, както и на грипа.

Лошата новина е, че срещу тях няма специфични защита. И дори да сме имунизиран срещу грип, ще се разболеем. Обявяваме, че ваксината не „работи”. Виновна не е слабата или неефективна ваксина, а че сме срещнали не „ Калифорния”, „ Виктория”, нито „Масачузетс” - трите щама, включени в противогрипната ваксина за сезон 2013/2014, а техните „роднини”. От тях спасение няма. Разчитаме само на личния си имунитет.



Добави коментар