Приказка за лавандулата

302
Приказка за лавандулата

Смята се, че носи късмет, а също предпазва от завист и зли сили

Нежен цвят в лила и прекрасен аромат - това е лавандулата. Според езика на цветята е символ на отдадеността, предаността и съпричастието. Смята се, че носи късмет, а също предпазва от завист и зли сили. Още римляните използвали цветовете й за ароматни и релаксиращи бани; египтяните залагали на разкрасителните заложби на растението. Гърците пък, омагьосани от лавандуловия аромат, се научили как да си приготвят парфюм. В по-късните години скъпоструващите благовония от лавандула се превърнали във важен елемент от международната търговия.

В древността християните смятали, че растението лавандула е пренесено от Едемската градина. Според легендата ароматният храст е подарък от Бог за изгонените от Рая Адам и Ева. С полезните треви, които им дал, Той искал да облекчи живота им на земята. Митът разказва, че им дал розмарин за поддържане на духа и лавандула за наслада на душата, посочва Дарик радио. В християнската религия билката се смята за символ на чистотата, непорочността и безсмъртието. Лавандулата е спомената и в Библията под името нард (от гр. naardus).

Друга легенда твърди, че божественият аромат на лавандулата й е подарен от самата Дева Мария. Според историята тя сложила дрехите на новородения Исус да се сушат върху лавандулов храст, който след това разцъфнал и започнал да ухае. А когато сложила своите дрехи на същия храст, те се боядисали в синьо. Корените на растението са от Средиземноморския регион, Канарските острови и Индия. Отглеждането й вероятно е започнато от арабите и е пренесено в Европа от гърците. Предполага се, че пътят на лавандулата е през Йерските острови във Франция, от там в Испания, Италия и Англия, а от Англия е пренесена в Америка.



А през Средновековието, когато била донесена в Европа, лавандулата се превърнала в свещено растение. Приписвали й способност да плаши дявола и вещиците, затова растението станало задължителен атрибут и при ръкополагането на свещениците. Суеверните жители пък носели кръстчета от изсушени съцветия или закачвали входа на домовете си. С настъпването на Ренесанса сред жените в Европа станали популярни първите парфюми, които, разбира се, съдържали „подаръкът от Бога” - лавандула и розмарин. Наричан тогава „Унгарска вода”, на парфюма било приписвано вълшебното свойство да запазва младостта и красотата завинаги.

По-късно в периода на барока растението станало символ на любовта, красотата и изискаността. Лавандулата заема важно място и в европейската кралска история: Луи XIV се къпел в баня с ароматизирана с лавандула вода; Чарлз VI искал да пълнят възглавниците му с лавандула, независимо къде отивал; а английската кралица Елизабет I изисквала на кралската маса винаги да има пресен цвят от лавандула всеки един ден от годината.

Така лавандулата намерила широко приложение за декоративни цели, при производството на козметика и парфюмерия, в кулинарията и бита. Днес лавандулата и маслото от нея се използват в ароматерапията за успокоение, намаляване на стреса, постигане на емоционално равновесие. Счита се, че ароматът й помага при главоболие и болки в ставите, а маслото спомага за заздравяване на рани от изгаряне. Цветове от лавандула пък се добавят за аромат в печива и мармалади.

Добави коментар