Кои хранителни продукти наистина съдържат пробиотици?

188
Кои хранителни продукти наистина съдържат пробиотици?

Много храни, които се рекламират с пробиотичните им свойства, не съдържат живи микроорганизми

Въпреки че човечеството ги познава от времето на Неолита насам, ферментиралите храни са сравнително нова мания на здравословно хранещите се по света и у нас. Това никак не е случайно, предвид факта, че науката и медиите приписват на т.нар. "добри" бактерии почти магически свойства, вариращи от подобряване на храносмилането, през стимулиране на имунитета до удължаване продължителността на живот.

Първите сведения за контролирана (тоест, предумишлена от човешка страна) ферментация датират от шестото хилядолетие преди Новата ера и се свързват с производството на вино в Азия. Освен за направата на алкохол обаче, ферментацията с помощта на бактерии, плесени и/или квас се е използвала като стандартен метод за съхранението на зърнени храни, плодове, зеленчуци и дори месо.

Днес обаче на този процес се обръща внимание по-скоро от гледна точка на здравословните му свойства и затова и ние няма да направим изключение от тенденцията, пише kulinar.bg. Освен "добрите" бактерии, известни на науката като пробиотици, ферментиралите храни носят и други ползи, като по-голяма наличност на някои витамини и подобрена храносмилаемост. Засега обаче ще се фокусираме върху пробиотиците, тъй като на тях се пада огромната част от модната слава.

Вижте още: Капаните на киселото мляко

Важно е да се знае, че не всички ферментирали храни са източник на пробиотици. Ако можем да дадем едно универсално правило в този ред на мисли, то би било "Ако ферментиралият продукт е с дълъг срок на годност, бил е сготвен или пастьоризиран, значи в него няма полезни микроорганизми".

Някои от почти сигурните източници на този тип бактерии са домашното кисело мляко, домашното кисело зеле и туршиите (стига да НЕ са стерилизирани след ферментацията) и кефирът (млечен продукт, ферментиран от небезизвестната тибетска гъба). В източниците под въпрос са купешкото кисело мляко, сирената, купешката боза и купешките туршии.

В третата категория ферментирали продукти, в която със сигурност няма пробиотици, попадат неща като много модерният хляб с квас (който се пече, сещате се), пастьоризираният соев сос, суровосушените колбаси (те може да са съдържали пробиотици в началото, но ниското съдържание на влага, солта и консервантите не са най-добрите приятели на бактериите, били те добри или лоши)и алкохолните напитки (стига да не говорим за доказано "жива" бира).

В заключение: много храни, които се рекламират с пробиотичните им свойства, на практика не съдържат живи микроорганизми. Консумацията на естествени източници на "добри" бактерии може да бъде чудесен избор от здравословна гледна точка, но няма как да извлечете полза от нещо, което го няма. В допълнение към правилото за трайността, можем да ви посъветваме да гледате по етикетите за неща като "жива закваска" и "живи култури", макар и те да не са стопроцентова гаранция за тяхната жизненост.



Добави коментар