Домашен любимец не значи алергия

205
Домашен любимец не значи алергия

Алергенът при дългокосместите и късокосместите кучета е един и същ

Всички родители може да са спокойни, че отглеждайки децата си с домашни любимци, не им вредят за развитие на алергии. Това заяви в интервю за БГНЕС д-р Мариана Мандажиева, алерголог към ВМА. Според д-р Мандажиева последните клинични данни са в полза на отглеждане на домашни любимци от ранна кърмаческа възраст и преди раждането на детето.

Това е така, защото за развитие на зряла имунна система са необходими известно количество и вид бактерии, които да има в стомаха. Те сформират и поддържат количеството полезни бактерии, което е изключително важно да бъде разнообразно и в по-голямо количество. По този начин полезните бактерии се увеличават и намаляват процента за развитие на алергично заболяване. Алергологът разбули и друг мит, че късокосместите кучета имат по-малко алергени.

„Алергенът при дългокосместите и късокосместите кучета е един и същ, който се съдържа в слюнката, пърхота, урината и космите на животни. По-малко алергени при късокосместите кучета, може да се каже. че има единствено в смисъл на, това че отделят по-малко косми и секрети в битовата ни среда”, обясни д-р Мариана Мандажиева. Котешкият алерген пък е по-силен от кучешкия и предразполага повече към развитие на алергично заболяване. Алергените на котката са много силни и полепват много лесно по дрехите и косата, добави тя.

Как и защо възникват алергиите към домашните любимци? За алергията към домашните любимци на първо място са отговорни гените. Ако носим гените, които предразполагат към развитие на алергично заболяване и попаднем в съответната среда на определено количество алергени възниква и алергията. Начинът на живот, който водим, лекарствата, които приемаме, битовата и външната среда са фактори, които са отговорни за развитие на алергия към животните.

Ако двамата родители не носят поне едно алергично заболяване, обаче, вероятността детето да развие алергия към животни е много малка. Ако сме алергични към домашния любимец и имаме клинично изявено заболяване, каквото е алергична хрема и бронхиална астма, ако премахнем животното, вероятността то да се излекува е голяма, но не и задължителна. Това е така, защото алергичната хрема и бронхиалната астма са хронични заболявания в протичането, на които участват много фактори, като околната среда, времето, други алергени и неспецифични дразнители.

Вижте още: Най-агресивните кучета

„Все пак раздялата с един домашен любимец не е лесен въпрос. Той трябва да се обсъди от семейството, задължително в присъствието на лекуващия алерголог и да се вземат под внимание фактори, които са в полза или в минус”, смята д-р Мандажиева. „При възникнала алергия към животни на първо място е важно редуцирането на алергените в дома. Трябва да се борим да намалим количеството на алергените чрез редовно изкъпване на животното, както и да махнем килимите, защото те са резервоар на алергени. Космите, особено на дългокосместите домашни любимци, са навсякъде в къщата. Дори и след отстраняване на животното те продължават да съществуват месеци наред, и трябва да мине дълъг период от време, за да се разпаднат и да изгубят своята алергенност. Мебелите трябва да се изперат и многократно да се почисти с прахосмукачката. Това ще редуцира в голяма степен количеството алергени”, съветва специалистът.

Когато въпреки това е невъзможно да отстраним поради емоционални или други съображения, животното и да редуцираме количеството алергени в достатъчна степен, има лечение с алергенни ваксини. Терапията се нарича специфична имунотерапия с алерген от котка, куче, заек или съответното животно. Самият принцип на лечението е постоянно въвеждане на малко количество алерген, като по този начин поддържаме и изработваме антитела и други молекули, които блокират алергена. Обикновено терапията се прилага за време от 3 до 5 години. Съществуват орални форми капки под езика или инжекции, които се поставят подкожно.

„При поставянето им е необходимо да се накапва определена доза в продължение на 3 или 4 години, което се превръща в навик и самите пациенти са много доволни от значителното редуциране или пълното изчезване на оплакванията, и не прекратяват преждевременно лечението”, обясни д-р Мандажиева. Тя е категорична, че изследване за алергия към животни трябва да направим, когато имаме съмнения, че симптомите на алергична хрема и бронхиална астма, секреция от носа, кихане, дразнене в очите и гърлото, пристъпи на задух, кашлица и свиркане в гърдите, се получават при контакт с животно, което имаме вкъщи или посещаваме приятели с домашни любимци.



Добави коментар