Диагноза “Монк”

727
Диагноза “Монк”

Болните се мият по 100 пъти, стават и лягат с шантави ритуали

Аз изключих ли ютията днес? А погледнах ли добре дали съм я изключил? А дали все пак да не се върна да проверя още веднъж? Вероятно всекиму се е случвало да се терзае поне по веднъж заради забравен електроуред.

Има хора обаче, за които подобни терзания се превръщат в деветия кръг на ада. Те се връщат по десет пъти у дома, въпреки че още първия път ясно са видели, че уредът не работи. Или в опит да укротят гризящите ги тревоги прибягват до "хитроумни" изобретения, за да са сигурни, че е изключен.

Например включват нощна лампичка в разклонителя до ютията - ако тя не свети, значи целият разклонител е изваден от контакта, пише вестник "Стандарт".

Други мият ръцете си по сто пъти на ден като обсебени и панически се отдръпват от всеки контакт с хора. И най-вече - всички те съзнават ирационалността на поведението си и отчаяно се опитват да променят нещата с усилие на волята. Малцина знаят, че всъщност това е заболяване, при това сериозно, което може и трябва да бъде лекувано. Нарича се обсесивно-компулсивно разстройство и, за жалост, много малко от родните лекари го разпознават.

Най-типичният пример за обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР) е симпатичният филмов герой Монк, чийто отказ да се ръкува и маниакално подреждане на предметите наоколо са повод за няколко филмови сезона. Хората, които живеят с този проблем от години, обаче пребивават в истински ад - дори и само заради това, че ги е срам да признаят пред околните за проблема си.



"Нерядко болните с ОКР се чувстват по-зле и от шизофрениците", разказва доц. Лъчезар Хранов от болница "Св. Наум", където успешно лекуват такива пациенти. Част от специалистите там са обучавани в чужбина именно по този проблем - и могат да ви избавят от заболяването с дълго и неразбираемо название, което в момента дори здравната каса не признава за болест.

Името му произлиза от обсесия и компулсия - първото представлява упорито нахлуващи в съзнанието мисли, най-често неприятни, непристойни или светотатствени, разказва доц. Хранов. Болният усилено се мъчи да ги потисне, но това не му се удава, въпреки че отчаяно съзнава тяхната ирационална природа. Компулсиите пък са действия, които имат ритуален характер - например да клекнеш 10 пъти, преди да включиш тв или да ходиш по тротоара, опитвайки се да не стъпваш върху фугите.

Обикновено хората осъзнават колко несвързани с реалната ситуация са мислите и ритуалите им, затова дълго време ги спотайват в себе си и ги смятат за срамни. Именно това е и причината, поради която малцина от тях търсят медицинска помощ. Според доц. Хранов малко са и лекарите извън съсловието на психиатрите, които разпознават болестта. Много от пациентите се доверяват на невролози, но не всички успяват да лекуват заболяването както трябва.

Най-често обсесиите са свързани със замърсяването и заразите и обикновено се изразяват в зачестило миене. Постепенно хората отказват да се ръкуват и да имат допир с предмети, за да не се заразят от тях. Всяко нещо трябва да се прави по точно определен начин и ако не го постигне от първия път, засегнатият от ОКР започва отначало.

Понякога това блокира активността на хората за дълги часове - те се фиксират върху ритуала и са неспособни да се върнат към нормалните си занимания, докато не го изпълнят "по правилата". А нерядко и близките, волю-неволю, се оказват въвлечени в заболяването - като непрестанно търчат да купуват на болния сапуни и шампоани или пък му отварят вратите, за да не се налага той да докосва бравите им, разказва доц. Хранов.



С течение на времето обаче, ако болестта не се лекува, пациентът преминава в другата крайност - запуснат и мръсен е отказва да се мие и да спазва дори елементарна хигиена, разказва доц. Хранов. Един от типичните примери за хора, страдали от подобен проблем, е милиардерът Пол Гети. Заради страх от микроби дълги години той живее на най-горния етаж на небостъргач, като етажите под него нарочно са оставени празни - за да не може никаква зараза да достигне до него. Гети обаче умира в невероятна мръсотия и запуснатост, разказва лекарят.

Доскоро обсесивно-компулсивното разстройство се нарича "натраплива невроза", което обаче далеч не отговаря на същината му. Съгласно последните изследвания, то е много по-близо по природа до зависимостите - може би и затова хората, податливи на пристрастяване, по-често стават негови жертви. Всъщност причината за него далеч не е елементарна, не се крие във външни условия и не може да бъде лекувана с усилие на волята, както хората често биват съветвани от близките си.

Става дума за поразяване на известен брой мозъчни структури и вериги, както и за дисбаланс на серотонина в организма. Именно заради това медикаментозното лечение включва антидепресанти, но в много по-големи количества, отколкото при депресии. Освен тях обаче задължително е болният да се подложи и на т.нар. когнитивно-поведенческа терапия, при която той извиква на битка точно своите най-големи страхове.

Обсебеният от темата за замърсяването, например, бива каран да пипне ръба на тоалетната чиния - нещо, което у здрав човек би предизвикало гримаса на отвращение, но нищо повече. За човек с ОКР обаче това е истинско изпитание - да не говорим, че му предстои серия подобни сеанси, един от друг по-мъчителни. В съчетание с пиенето на лекарства обаче това връща болните към нормалното им състояние.

Уговорката обаче е, че хапчетата трябва да се пият постоянно - иначе има рискове от рецидив. Най-тежките случаи могат да се лекуват дори с операции, макар че такива не се правят у нас. Най-близкото място, където може да се изцерите от ОКР оперативно, е Стокхолм.
Доскоро у нас се е смятало, че от обсесивно-компулсивно разстройство боледуват под 1% от хората.



"При нас годишно идват около 10 пациенти с подобен проблем, което обаче, всъщност, доказва, че то е извън обсега на лекарите. Просто хората, които го имат, не търсят често медицинска помощ", казва доц. Хранов. В действителност от ОКР може би боледуват около 3% от хората. Ако обаче към него се добавят и останалите заболявания от тази група, процентът може да скочи и на 5-6%.

Тук са, например, упоритото въртене и скубане на косата, наричано трихотиломания. И онихофагията, тоест непрестанното гризане на нокти. Малцина знаят, че комарджийството и дори твърде страстното колекционерство също могат да бъдат маскирано ОКР, както и клептоманията. А по думите доц. Хранов тук е и интернет зависимостта, която все още почти никой не разпознава.

"Понякога я откриваме при пациенти, които обаче са дошли с други оплаквания. Близките не си дават сметка за тази зависимост, откриваме я случайно. Това е едно поле, което тепърва ще се разраства", разказва той.



Добави коментар