Децата епилептици

192
Децата епилептици

Срещат неразбиране в обществото

30 000 са децата с епилепсия в България, стана ясно на кръгла маса “Стандарт на живот на хората с епилепсия в страните от ЕС“. Дискусията е инициирана от Асоциацията на родителите на деца с епилепсия и се провежда под патронажа на парламентарната комисията по здравеопазване.

Подкрепа за децата и родителите им

Председателят на асоциацията Веска Събева обясни, че много млади хора са принудени да пазят в тайна заболяването си на работното място, че българите с епилепсия са принудени да крият заболяването си заради неразбиране от страна на обществото. Постоянно се случва деца с епилепсия да не бъдат допускани до детски заведения. Затрудненията им продължават и по-късно в училище.

Самите родители на деца с епилепсия се страхуват и понякога не приемат болестта, а специалистите са на мнение, че срамът допълнително влошава проблема. Вместо чувство за вина родителите биха могли да развият умения, с които да помогнат за социализирането на децата си, за което обаче е необходима подкрепа от обществото и държавата.

Епилепсията е физическо, психологическо и социално бреме за болния и семейството му. За да се подобри качеството на живот на засегнатите от заболяването, трябва да се разработят образователни програми, които да подобрят осведомеността на хората, каза Ани Холмс, изпълнителен директор на Световното бюро по епилепсия по време на дискусията.

Сериозно неврологично заболяване

Епилепсията е най-разпространеното сериозно неврологично заболяване. В Средновековието е била наричана “царска болест“. Съвременната медицина я определя като хронично заболяване на мозъка, проявяващо се с повтарящи се пристъпи, често придружени от нарушения на съзнанието. Отнася се към болестите на предразположението – генетичният фактор се реализира в болест след мозъчно увреждане, което може да е причинено и от травма, метаболитно нарушения и др.

Средната продължителност на заболяването е около 13 години, като то преобладава в детска възраст. Половината от случаите започват преди 10-годишна възраст, други около 20% се проявяват до навършване на пълнолетие.

Диагностициране и лечение

Епилепсията е с най-голяма честота сред детските неврологични заболявания. Отговорността при диагностицирането на епилепсия е много голяма, защото трябва да се изключи голям набор от други заболявания и причини за пристъпите. Възможно е епилепсия да се отключи след претърпяна мозъчна травма, възпаление на централната нервна система, в рамките на метаболитно заболяване или след преболедувано такова, или друго дегенеративно заболяване. Ако се постави като диагноза, следва лечение от минимум две години след последния пристъп. Малка част определени епилепсии имат генетична основа, обясни доц. Иван Литвиненко, завеждащ Клиниката по детска неврология към Университетската педиатрична болница.

В детска възраст епилептичните синдроми са по-тежки и по-трудни за лечение, но до голяма степен заболяването е лечимо. Близо в 70 на сто от случаите, при които епилепсията е установена навреме и е приложена адекватна терапия, след спиране на лечението пациентите остават свободни от пристъпи, уточни той.

Лечението на болестта се извършва с няколко лекарства, но част от новите липсват в България и никога не са били на разположение на невролозите.

Около 70 хиляди са болните от епилепсия у нас, като по-голямата част от тях са деца. От тях 20 хиляди ползват намаление от здравната каса при закупуване на лекарства, но има хора, които не искат да афишират заболяването си, други не са диагностицирани, а има и такива, които отказват лечение.

По света

Проблемът не е само български. Хората с епилепсия в Европа наброяват 6 милиона, като всяка година се откриват нови 300 000, показват данните. 23% от европейците също са принудени да премълчават за заболяването на детето си заради страх от неблагоприятно отношение към него, показва проучване на Световното бюро по епилепсия. 40% от децата в Европа със заболяването срещат затруднения в училище. Равнището на безработица сред хората с епилепсия в Европа е високо, се споменава в „Писмената декларация относно епилепсията“ на Европейския парламент.



Коментари

Коментар: 4
sost

Zdraveite i az sam s tova ne6to no edno ne moga da si ubesna edna godina i polovina ne mi stava6e samo taq godina dva pati na slace sam rabotila izdarjala sam i kafeta cigari diskote okei bqh dokato ne hvarlih mai amuletite

Коментар: 3
епилепсия

мили хора разбирам за какво говорите майка ми е епилептик вече повече от 30 години на11години синът ми също отключи епилепсия знам колко е болно и трудно как неграмотното ни общество отхвърля тези хора или с подобни проблеми на нас ни остава само да се борим и да се надяваме че нещо за напред ще се промени че някога обществото ще приеме тия хора и ще им подаде ръка.

Коментар: 2
ЕПИЛЕПСИЯ

И АЗ СЪМ СЪС СЪЩОТО ЗАБОЛЯВАНЕ. НИКОЙ НЕ ИСКА ДА МЕ ВЗЕМЕ НА РАБОТА КОГАТО СПОДЕЛЯ, ЧЕ СЪМ С ЕПИЛЕПСИЯ И ПОРАДИ ТАЗИ ПРИЧИНА СИ ПРЕМЪЛЧАВАМ. ТОВА СИ Е ЧИСТА ПРОБА ДИСКРИМИНАЦИЯ. НА 33 ГОДИНИ СЪМ И НЯМАМ НИКАКВИ НЕДОСТАТЪЦИ. НИТО СЪМ С ФИЗИЧЕСКИ УВРЕЖДАНИЯ, НИТО С УМСТВЕНИ. ЖИВЕЕ В ЗАТВОРЕНО ОБЩЕСТВО КОЕТО СЕ УПРАВЛЯВА ОТ ХОРА С ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ И НЕ СЕ УЧУДВАМ НА НИЩО. ВСЕ ПАК В ЕДИН МОМЕНТ ОТ ЖИВОТА ВСИЧКО СЕ ВРЪЩА И ТЕЗИ КОИТО СА ТЕ ОТХВЪРЛИЛИ СЕ ЧУДЯТ ЗАЩО ВСЕ НА ТЯХ СЕ СЛУЧВАТ ЛОШИ НЕЩА.

Коментар: 1
Deca s epilepsiq

As sam na 36god. i sam s epilepsiq za da rabotq skrivam 4e sam bolna i kogara me vidqt rabotodatelite me osvobojdavat ot rabota maika sam na 2 mom4eta i kakto se dose6tate trqbva da se grija za decata si mnogo e trudno da si namiram rabota


  • 1

Добави коментар