Да чуваш

84
Да чуваш

Проблеми около децата с увреден слух

Около 400 са българчетата, родени с изцяло увреден слух. Те имат нужда от финансова помощ, за да поддържат специалните импланти (кохлеарни импланти), с които могат да чуват.

Кохлеарната имплантна система се състои от две части, като едната се имплантира в главата на детето, а другата се поставя отвън, в ухото му, обясниха родители на родени с увреден слух деца. Ако кохлеарната имплантация се направи до под едногодишна възраст, детето не изостава в развитието си и дори не разбира, че се е родило глухо. В противен случай има опасност детето да е със забавено развитие.

36 000 лева струват операцията и устройството за чуване за едно ухо и тази сума се поема от клинична пътека на Здравната каса. Касата финансира и поддръжката на системата, но само докато изтече гаранционният й срок, който е 3 години. След този срок обаче поддръжката остава за сметка на родителите, като подмяната на външната част - речевият процесор, струва над 21 000 лева и се сменя на всеки 6 години, споделиха родителите.

Процесорът работи с три батерии, които се сменят на всеки три дни. Самият процесор трябва да се сменя на всеки 5 - 6 години, защото се амортизира и чупи. Друг е въпросът, че за този период фирмите производителки пускат на пазара нови процесори и спират производството на резервни части за старите модели.

Родители настояват държавата да финансира поддръжката на кохлеарните импланти на децата с увреден слух.

От Центъра за защита на правата в здравеопазването, към който са се обърнали родителите на децата с увреден слух, настояват за спешна среща с министъра на здравеопазването Стефан Константинов за решаване на проблема.

„Министерството разглежда цялата имплантационна система като един продукт. Никой не иска да сменя цял речеви процесор, ако може да смени един компонент от него. Всяка нова външна част е съвместима с вътрешната част. Надявам се с протокол да бъде оценена щетата. Две кабелчета по около 350 лева и 1000 лева за батерия - около две хиляди лева грубо е цялостната поддръжка за година“, каза Ирина Димитрова, майка на четиригодишно момиченце с такъв имплант.

„Оперативният резерв на Здравната каса все още стои и нищо не пречи част от него да бъде отблокиран“, заяви председателят на Центъра за защита на правата в здравеопазването Теодора Захариева.

Припомняме, че на 23 декември 2010 година Европейският съюз ратифицира Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Конвенцията е подписана от 27-те държави членки на ЕС, но само 16 са я ратифицирали – България, Кипър, Естония, Финландия, Гърция, Ирландия, Малта, Нидерландия, Полша, Румъния и Люксембург.

Документът отразява ангажимента на ЕС за създаване до 2020 г. на една Европа без пречки за 80-те милиона хора с увреждания, които живеят в нея.

Страните, ратифицирали Конвенцията, се задължават да вземат мерки в следните области:
- достъп до образование,
- до работно място,
- до транспорт,
- до инфраструктура и обществени сгради,
- даване право на гласуване,
- подобряване на политическото участие и ползване на пълния юридически капацитет на всички хора с увреждания.



Добави коментар