Защо е по-важно децата да мечтаят и да си почиват

570
Защо е по-важно децата да мечтаят и да си почиват

А не да бъдат претрупвани с различни и всевъзможни дейности

В наши дни ставаме свидетели на една тенденция, в която основен акцент се дава на детското развитие. Оказва се, че отсъствието на налагани отвън цели играе решаваща роля за развитието на мозъка, казва в книгата си „За ползата от мързела“ Андрю Смарт.

Поради постоянните външни изисквания и занимания, в които децата са принудени да взимат участие, а също така заради безкрайните часове, проведени с електронни устройства в ръце, нашите деца имат по-малко време за самонаблюдение, осмисляне на социалните събития и емоционалните реакции. По-малко време за саморефлексия, казва неврофизиологът.

Нещо повече – при децата, както и при възрастните, може да се развие отхвърляне на безделието. И тогава, когато останат насаме със себе си, те изпитват чувство, което възниква у пушача, който тъгува по цигара: суетливо отчаяние.

Детето търси външна стимулация в електронните устройства, в одобрението на учителите и другите възрастни.

Според психолозите Мери Хелън Имордино-Янг, Джоана Кристодулу и Ванеса Сингх потапянето в мечтите и сходни състояния, съпроводени с разсеяност, играят най-важна роля за развитието на социалните навици. Те са анализирали изследвания от последните 10 години, посветени на пасивния режим на работата на мозъка, и са коментирали влиянието на тази структура върху ранното развитие и обучение на човека.

Учените твърдят, че ако животът на детето е изпълнен с „систематично високи изисквания да задържа вниманието си върху външни обекти“, ще бъде нарушено развитието на способността за рефлексия, осмисляне на опита и формиране на връзки между спомени и настоящи събития.

Детският мозък има нужда от време, за да осмисля случващото се през деня, да прави връзка между едно или друго събитие. Тези неща се вписват в по-широк вътрешен контекст, в собствената формираща се личност. Този процес се осъществява само в моментите на безделие.

Децата всеки ден имат нужда за дълго време да се изключват от външния свят с неговите изисквания и очаквания. В името на укрепването на душевното им здраве трябва да им позволяваме да се отдават на мечти, безцелни игри и радост.

Когато вниманието на детето по цял ден е насочено навън, неговата способност да разбира „какво значение има всичко това за света като цяло и за моя живот в частност“ отслабва.




Добави коментар