Трябва ли детето да мисли, че светът е страшно място?

23
Трябва ли детето да мисли, че светът е страшно място?

Родителите нерядко изпадат в крайности...

Как детето ще възприеме един разговор на тема безопасност зависи от възрастта му, от отношенията с родителите и, разбира се, от начина, по който разказвате. Често възрастните от добри подбуди показват на петокласници страшни и отблъскващи кадри, чиято задача е да накарат децата да запомнят нещо важна. Този начин на подаване на информация е тежка дори за възрастните, а за децата е направо вреден.

Не бива на 5-годишно дете, което е видяло само пожар по телевизията, да се казва, че това е нещо страшно и може да се случи по всяко време с него, ако пипне кибрит или пък запалка. Такова възпитание поражда страх.

Ако детето види по телевизията нещо, което го плаши, трябва да му се обясни какво се е случило. Спокойно да му се разкаже и как може да бъде избегнато.

Родителите нерядко изпадат в крайности: или „предпазват“ децата си, като премълчават за опасностите, или разказват за възможни неприятности с всички подробности. Необходимо е да се намери златната среда, особено във формата на подаване на информация.

От една страна трябва да следите дали детето не е останало с впечатлението, че светът е страшно място и е препоръчително да не се излиза от стаята. От друга – да поясните, че опасности съществуват, като дадете и съответни инструкции как може да се постъпи в една или друга ситуация.

Например от града отивате на село и казвате на детето: Не ходи в тоалетната, там има огромна дупка и може да паднеш в нея. Да, детето е предупредено, но по този начин не помагате на никого. За предпочитане е, ако кажете: Всеки път, когато отидеш до тоалетната, повикай мама или тате, предупреди възрастен. Нека да отидем заедно, да сложим дъска над дупката, за да не паднеш.

Разговаряйки с детето, пробвайте да видите ситуацията през неговите очи и да си представите, че именно това, което искате, ще остане в ума му.




Добави коментар