Детето ви е келеме и вината е ваша

23320
Детето ви е келеме и вината е ваша

Понякога вече не можем да понесем гледката. Стаята на детето е като бомба. Мръсни дрехи, мокри кърпи, неоправено легло – боклуци навсякъде. Има дори още – нещо разлято по стената…

Мразя да съм тази която го казва, но детето ви е келеме. Да, вашето. То се лигави и винаги постига своето, казва Кимбърли Валзания от scarymommy.com.

Знам, че искате да бъдете добър родител. Вашите родители не са били точно грижовни. Те не са знаели къде сте през половината от времето. Баща ви, например, дори не е знаел, че свирите на флейта. Нито, че сте били част от група музиканти. Майка ви е имала много работа и е пропускала повечето от мачовете по хокей, в които сте участвали. И понякога дори е закъснявала да ви прибере от тренировка, тъй като е забравяла.

Но вие не сте като тях. Вие правите нещата по различен начин.

Давате най-доброто от себе си, тъй като искате децата да бъдат щастливи. Вие сте прекалено въвлечени, тъй като искате да знаете какво се случва в живота им. Стремите се те да усещат, че са специални и важни. Никога не закъснявате, когато трябва да ги приберете. Организирате ангажиментите си около техния график. Прелитате от място на място като хеликоптер. Задавате милиони въпроси. Искате животът им да бъде прекрасен и богат. Не искате да бъдат разочаровани. Никога.

Но вие правите грешка, както и аз, казва Кимбърли Валзания. И сега децата ни са келемета. Ето защо:

Ние преговаряме

Нашите деца искат нещо, затова започваме преговори. „Аз ще ти купя това, ако се държиш добре“ – тази фраза може да бъде чута из всички магазини. А когато детето не се държи добре, чуваме друго: „Добре, ще ти дам още един шанс“. И така се нареждат много един след друг дадени шансове.

Любимото ми обещание, казва Кимбърли, е: „Обещавам, ще го направя по-късно“.

Преговарянето може да е добър инструмент, но за да бъде ефективен, трябва да поставим граница, която няма пресичане. Пресичането й означава, че преговорите отпадат.



Ние чистим стаята на детето

Понякога вече не можем да понесем гледката. Стаята на детето е като бомба. Мръсни дрехи, мокри кърпи, неоправено легло – боклуци навсякъде. Има дори още – нещо разлято по стената…Отвратителна гледка и ситуацията става все по-тежка и тежка. В същото време на детето му е позволено да ходи на своите спортни секции, да излиза с приятели и т.н. Освен това гледа телевизия, и то по няколко часа на ден. Кани си приятели у дома. Никога не пристъпва към чистене, когато му е казано да го направи. Продължаваме да търпим това, причинявайки вреди на самите себе си.

Ето какво се случва: Детето свиква, че някой ще чисти след него и поради това не възприема отказа да изпълнява задълженията си като нещо важно. Направете сами изчисленията – резултатът е келеме.

Ние носим раницата на детето

Да, тя е тежка. Знаем. Някои неща са тежки. Детето има да пише домашни. Когато взимаме раницата на детето и я носим вместо него до колата или до вкъщи, правим грешка. Не сме магарета. Да, създавате комфорт на детето, а това на свой ред води до усещане, че има право да ви товари като магаре.

Питаме ги какво искат да вечерят

Не помня като дете да съм била питана какво искам да вечерям, казва Кимпърли. А вие? Помните ли майка ви да казва: Хей, деца, искате ли да вечеряме навън или да ядем у дома? Посещавахме ресторанти, когато имахме специален повод.

У дома ядях каквото ми се сложи в чинията. Край на историята.



Техните планове са по-важни от вашите

„Съжалявам, не можем да дойдем, Боби има мач“. В повечето случаи това обяснение е разбираемо. Разбира се, че искаме да отидем на мача на детето. Но понякога мачът на Боби трябва да отстъпи на „задната седалка на живота ни“. Боби ще се справи и само ако го закараме на игрището. И познайте какво още? Боби ще играе по-добре, тъй като няма да чува окуражаващите ви крясъци от трибуните на всеки 5 секунди. Искате детето ви да играе по-добре, нали? Пропуснете няколко мача, съветва Кимбърли.

Ние просто искаме децата да са щастливи

Не е казано, че децата трябва да са щастливи през цялото време. Нормално е не винаги да получават това, което искат, да правят това, което искат или да ходят на места, където им се иска. Ако са натоварени с домашни отговорности, трябва да прекарат време със семейството или пък трябва да дойдат с вас на пазар, не се отклонявайте от плана – не се предавайте пред въртенето на очи и оправданията, че не искат и не могат. Не всичко в живота е свързано с тяхното нескончаемо щастие.

Подкопаваме се един друг

Това е честа грешка. Нашите деца ни питат дали може да преспят у свой приятел. Родител А казва: „Не“. Детето отива при родител Б и чува „Да“. Тъй като се оказва, че родителите не са на едно мнение, забравят да питат какво е мнението на другия, децата се оказват в изгодна ситуация. Има разминаване и те се възползват. Стремете се да имате единна позиция по едни и същи въпроси. Извън присъствието на децата може да коментирате разногласията си. В противен случай децата ще ви въртят на пръста си.

Проваляме се, когато им възлагаме задължения и отговорности

Ако детето не слага масата, не я раздига, не слага чиниите в миялната, не извежда кучето навън – тогава трябва да ви плаща наем.

Намираме приемливо обяснение за лошото поведение или ниските оценки

Всички правим тази грешка по някое време. Лошото поведение си е лошо поведение. „Тя е уморена и гладка“ – това е ужасно извинение. „Той имаше късна тренировка и не успя да си довърши проектното задание (което е дадено още преди месец)“ – това също звучи тъпо. Спрете да се извинявате за лошото поведение на детето или отсъствието у него на работна етика. Без дисциплина децата се превръщат в келемета.

Спорим с учителя или треньора

Важно е да подкрепяме децата си, но след като те самите са се защитили. Когато учител каже, че детето не разполага с нужните навици за учене и работа в клас, трябва да му повярваме. Противно на разпространеното мислене, повечето учители искат да помогнат на младите хора. Те искат децата да се справят добре. Когато спорим за ниските оценки, децата научават, че може да продължат да бъдат мързеливи, тъй като родителите им ще ги извинят пред учителите или ще убедят последните, че не е така. Оттук децата научават още, че няма нужда да уважават учителя си или пък че трябва да свършат работата си. Просто е.

Вниманието към децата не е нещо лошо. Родителите, които участват в живота на децата си, са добри. Но до каква степен трябва да го правят, така че да не вредят? Когато позволяваме на децата да преговарят, правим грешка. Ако търсим извинение за лошото им поведение, пак правим грешка. Ако те се чувстват твърде удобно, това е поредната грешка. Когато продължаваме да чистим стаята им, да ги питаме какво им се яде, не подкрепяме като родителите решенията си, нашите деца се превръщат в келемета.

Всяко дете трябва да се научи, че каквото му се сервира за вечеря, това трябва да изяде. Така се гради характер.


Добави коментар