3 мита за преносената бременност

198
3 мита за преносената бременност

Не им давайте вяра

Щом настъпи 40-ата седмица от бременността някои лекари започват да плашат жената с рисковете от преносването. Тревогата става част от ежедневието ви. Нека да разсеем митовете за преносената бременност в името на спокойното дочакваме на първите признаци за започване на раждането и на здравето на детето.

След 40-ата седмица жената започва да се чувства лошо?

Ако терминът мине, а не успявате да стигнете до кабинета на гинеколога, може да правите тест у дома. Така може да проверите дали преносвате. Отпуснете се и пробвайте да раздразните зърната на гърдите. На всеки 3 минути дразнете зърната в продължение на 60 секунди. Ако като резултат започвате да усещате тренировъчни контракции, то вашият организъм още не е готов за раждането. Ако след 10 минути, матката не е контрахирала поне 3 пъти, то вероятността от преносване е голяма.

Преносването не е свързано с нервно състояние

Смята се, че стресът може да провокира стартирането на раждането. Страхът от болка и страхът от самото раждане обаче може да отдалечат този процес.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Every time I think of Thomas’s birth, I start crying because I am truly THAT overwhelmed with how much I love him and can’t wait to have him in my arms. Truthfully though, I’m scared. The natural fears of parenthood are there—Will I be able to give both of them the love and attention they need? Will I be able to handle it? Will I fail them? Those fears subside pretty easily when I remember and rely on the faithfulness and goodness of the God that gifted us with our children. There is one fear that’s really hard to surrender though. I’m scared of losing Thomas. I’m scared of coming home from the hospital empty handed. I never expected to miscarry Poppy. The word “miscarriage” stings every time I say it. As if I didn’t struggle with feeling guilty enough and that it’s my fault that she died—the word “miscarriage” really makes me feel like my body failed and it was completely my fault. How do I know that’s not going to happen again? What if my body fails again and we leave the hospital without our son? That’s a thought that’s honestly too much to bear. I know God would sustain us through yet another heartbreak, but I just can’t handle the thought of having to grieve the loss of another child. I just can’t. Dylan has done an incredible job of reminding me to cast my fears on the Lord and to trust Him above all else. Worrying gets me nowhere productive. Surrendering is what’s productive. By golly is it hard. Really hard. Like Dylan reminds me, it’s a minute to minute battle, and it’s a battle I have to fight in—giving up and giving in is not an option. I just realized as I was typing this, that it’s kind of funny that part of the reason we’re naming him Thomas is so that he has a constant reminder that Jesus still wants us to come to Him and will still love us, even in the middle of doubt and failure. So, as I sit here reflecting on my own doubt that I wrestle with, I’m reminded of Thomas the doubter. I’m reminded of how tenderly Jesus loved him and called Thomas to Himself, even through his biggest doubts. Jesus always wants us, no matter how messy we are. **continued in comments**

A post shared by The Jones Tribe (@jones_tribe) on



Всички преносени деца са гиганти

Това е народна мъдрост, която плаши майките. Т.е. предстои трудно раждане. Това е заблуда. При преносване плацентата старее и престава да изпълнява своите функции по осигуряване на детето на необходимите хранителни вещества.




Добави коментар