Това са изчезващите български деликатеси

264
Това са изчезващите български деликатеси

Slow food искат да ги възкресяват

Тъпчете се с фаст фууд на плажа? Стига! Пицата и дюнерът са адски демоде. Новата мания - и по света, и у нас, е т. нар. слоу фууд (slow food). Затова, вместо мазен дюнер, си направете за плажа сандвич с нафпавок, домат от градината на баба и чубрица, расла на балкона.

Че натуралните бг продукти са най-вкусни за нула време ще ви убеди Десислава Димитрова, която е координатор на Slow food-България. Мисията на организацията е да издирят и възкресят уникалните родни рецепти - от прословутия нафпавок, през зеленото сирене и млякото от каракачанска овца, до смилянския боб.

Умирате за синьо сирене? Просто не сте опитвали зелено, затова. Правят го само в тетевенското село Черни вит. От Slow food искат да спасят рецептата, която днес знаят само 80-годишните жители на селото. Зеленото сирене се прави от млякото на тетевенска овца. От май до началото на септември животните се гледат само в планината, доят се на ръка по три пъти на ден и сиренето се прави веднага след издояването.

Световни деликатеси, които си струва да опитате

След като се приготви, от него се отделя саламура, в която може да престои 2 г. Съхранява се в т. нар. качета през цялото лято в планината и през октомври се връща със стадото в селото. Когато съдовете се отворят, при досега с влажния въздух, сиренето бързо се покрива със зелена плесен.

Уникалният продукт вече има доста фенове в Европа, но у нас е по-слабо познато - най-често се предлага по изложения за биохрани и струва около 30 лв./кг. Затова от Slow food се борят да го наложат на бг пазара, пише вестник "Стандарт".

Още по-голяма енигма е нафпавокът - сурово сушен колбас от свинско, което се натъпква в дванайсетопръстника и стомаха на прасето. Колбасът е традиционна храна от с. Горно Дриглище, близо до Банско, най-страхотният деликатес за лятото. Но в наши дни по традиционна рецепта се прави само в една къща в селото. Приготвянето му е сложно и изисква търпение. Хубавото свинско се нарязва на кубчета, смесва се със сол, черен пипер, копър и кориандър и се натъпква. Студените зими и ветрове в района позволяват на месото да изсъхне добре и да се консервира без опушване.

След като изсъхне, нафпавокът се съхранява в сандъци, пълни с дървена пепел, където може да престои до 16 месеца. В миналото се е консумирал най-често по време на жътва, разказват от Slow food. И вярват, че родният деликатес може да стане хит и в Европа - дори в конкуренцията на италиански, испански и френски колбаси.

Забравен еликсир е и киселото мляко от каракачанска овца. Както и сиренето, което се приготвя от него. В началото на миналия век в България е имало около 500 000 овце, а днес има едва 400 представители на породата, обясняват от Slow food-България. Всяка овца дава по 50-60 л мляко на сезон, което е с масленост между 5-8% и много високо качество и от него може да се прави около 400 кг сирене, изчисляват експертите.

Смилянският боб пък се предлага в почти всеки супермаркет, но, уви, често идва от Китай. Истинският се гледа по горното течение на р. Арда в Родопите, без да се ползват химикали. Произвеждат се малки количества, основно за лична консумация - не повече от 30 т годишно. Съществуват два вида смилянски фасул - дребен и едър. Единият се използва за чорби, а другият за салати или за паниране. Slow food и производителите от Родопите имат идея да увеличат производството на смилянски боб и да създадат уникална опаковка, която да отличава нашия деликатес от китайското менте.



Добави коментар