Родината на мушмулата е Югозападна Азия и Югоизточна Европа. От хиляди години се отглежда в района на Каспийско море и в Северен Иран. Донесен в Гърция около 700 г. пр. н.е., а в Рим - около 200 г. пр.н.е. Несправедливо пренебрегваните плодове на мушмулата са били използвани преди хиляди години заради лечебните им свойства.

Мушмулата е била много разпространен плод по времето на Римската империя и Средновековието. От дървото на мушмулата се използват листата, кората, цветът, семената и узрелите плодове, посочва БГНЕС.

Плодовете са отлично слабително и диуретично средство, успокоява възпалението на стомашната лигавица. Пектинът, който се съдържа в него, помага за понижаване на холестерола, спира кървенето, подобрява зрението и има благоприятен ефект върху кожата и косата. В народната медицина кората на мушмулата се използва за лечение на малария – факт, който е широко разпространен в света. Издържа на температури до - 36 градуса.

Въпреки че понася сушата сравнително добре, топлият средиземноморски климат не е подходящ за отглеждане на това растение. Съществуват между 40 и 50 вида мушмули, които се различават по големина и форма на плода и количеството семена в него. Плодовете имат сладко-кисел вкус и зреят от втората половина на октомври до края на декември. Богати са на различни минерални соли, пектин, органични киселини и витамини, които имат благоприятен ефект върху човешкия организъм.