Нафпавок е родното прошуто

331
Нафпавок е родното прошуто

Това е един от най-вкусните български деликатеси

Човек е това, с което се храни, учи Петър Дънов. Храната може да ни излекува или да ни разболее, казват мъдреците от Изтока. Тайната на здравото тяло и силния дух е вечна мистерия, но ключът вероятно се крие не в новите технологии, а в забравените практики и биоритъм на прадедите ни.

Човек се храни най-пълноценно, когато използва продукти от мястото, на което е роден, убедени са диетолозите. Сега магазините са пълни с всякакви деликатеси от цял свят. Родните луканки, суджуци, сирена и баници обаче по нищо не им отстъпват. За съжаление, много от уникалните български рецепти са запазени само в определени краища на страната ни. С други пък успяхме да пробием в Европа, като ги превърнахме в наша запазена марка. Трети ни ги откраднаха комшиите.

За празниците всеки ще иска да сложи най-хубавото на трапезата. Нека изберем българското, да подкрепим родните производители. Да си направим БГ Коледа, призовава вестник "Стандарт".

На местен диалект в Разлог "напъвам" се изговаря като "нафпавам". Това дава името на един от най-вкусните деликатеси в този край. Защото месото буквално се натъпква в мехура на прасето, откъдето идва и името нафпавок. Кълцаното свинско може да се натъпче още в "бабичката" или в "деденцето" на прасето.

"Бабичка" е дванадесетопръстникът, защото е къдрав, сбръчкан като кожата на стара баба. "Деденце" пък е стомахът, който е с формата на гърбица на стар дядо. Със своя нафпавок Надка Кротева от разложкото село Горно Драглище спечели надпреварата "Пазител на традициите" в категория "Готварство и кулинария" за 2013 г.

Нафпавокът е сурово-сушен колбас от най-доброто свинско месо - рибица, бут, плешка. Мръвките се кълцат със специална тесличка на кубчета. След това се овкусяват с кимион, копър и познатата в района "гудешка мерудия", която е подобна на кориандър. Иска се майсторлък, за да не се скъса обвивката.

Така престоява до април следващата година. Сместа се пълни в торбичките от мехура, "бабицата" и "деденцето". След като се натъпчат добре и се завържат, се слагат върху скари на тавана, който трябва да е проветрив. През ден торбичките се обръщат, за да съхне деликатесът равномерно.

Притискат се с камък, за да излезе въздухът. После се прехвърлят в сандъче с дървесна пепел и се заравят. Пепелта не позволява проникването на насекоми или ларви, отнема влагата и не се развиват гнилостни процеси. Така нафпавокът може да престои и година в пепелта без да се развали, но теглото на една питка след сушенето пада повече от половината. Обикновено се изяжда до зимата, когато се коли новото прасе и се налагат следващите питки нафпавок.



Добави коментар