Храната като ваксина

104
Храната като ваксина

Месо, риба, яйца, млечни продукти дават незаменими аминокиселини, които са част от имунните тела

Правилният подбор на храната през зимата може да се окаже най-надеждната ваксина в сезона на грипа и респираторните заболявания. Идеята не е за подценяване дори от тези, които са сложили ваксина срещу грип, защото се оказа, че основният щам „Тескас” вече се е променил и в голяма степен не отговаря на този, включен в противогрипната ваксина. А срещу другите причинители на респираторни заболявания и простуда въобще няма имунизация.

Ежедневното меню по естествен път повишава имунната защита и я прави боеспособна без риск от странични реакции. През зимата, когато температурите са ниски, организмът има нужда от енергия, тъй като изразходва повече калории за поддържане на телесната температура. Добре е да я набавим най-вече с белтъчна храна, която е доказан имуномодулатор.

Тя съдържа есенциални и незаменими аминокиселини, които влизат в състава на имунните тела. И ако приемаме пълноценен белтък, като консумираме месо, риба, яйца, мляко и млечни продукти, организмът непрекъснато ще синтезира тези имунни тела, които го защитават, посочва вестник "Монитор".



Диетите за отслабване не са подходящи за капризния сезон. Организмът като двигател с вътрешно горене трябва да получава редовни порции пълноценно „гориво” - с други думи да не разчитаме единствено на вечерята, а да се храним на равни интервали през 3-4 часа. Защото тя, освен да осигури необходимите калории за поддържане на физиологичните процеси на организма, трябва да даде градивни елементи за мускулите и за образуването на белтъци, които са в основата на имунитета.

Пълноценният белтък от месо, мляко, яйца, риба, бобови, ядки и незаменими мастни киселини ни дава готови антитела, които са в основата на имунитета и правят организма по-устойчив на вирусни заболявания, грип и простуди. Пълноценният белтък е свързан не само с имунните тела, но също така и с хормоните и ензимите. Затова промяната в менюто ще донесе само ползи за здравето.

Добре е 2 пъти седмично да се яде риба вместо месо, съветват диетолози. Тя съдържа полезни мазнини, които са носители на специални дълговерижни мастни киселини от групата на омега-3. Те понижават нивото на холестерол в кръвта и риска от инфаркти и инсулти, който в студа също се повишава. Нормата е 30 грама риба, рибни продукти и морски деликатеси дневно. Млякото пък осигурява калций, който се усвоява лесно. Той е важен не само за костите и зъбите, но и за всички обменни процеси, защото ги активизира.

Яйцата са най-евтиният доставчик на пълноценен белтък. Нормата е 3-4 на седмица. Много важно е да ядем поне по 2 жълтъка седмично, защото те имат специфични аминокиселини, които съдържат сяра. Белтъкът пък съдържа имуноглобулини и имуноалбумини, които директно стимулират имунната защита. Палитрата от микроелементи се попълва от варивата - фасул, леща, соя. Бобовите храни осигуряват най-ценния растителен белтък.

Вижте още: Храни за студено време

Въпреки че през зимата пресните плодове и зеленчуци са лишени от доста витамини, те са ни особено нужни, Дозата – 500 гр на ден, с палитра от няколко вида. Най-лесно е да ги направим на салата, за да комбинираме няколко – изборът винаги ще е по-богат. И ако листните са малко по-скъпи, може равностойно да ги заменим с кореноплодни - настъргани моркови, ряпа, алабаш, червено цвекло, които по естествен начин стимулират защитните сили. Характерните за сезона български зеленчуци успешно се комбинират с бобови и ядки.

Зеленчуците са богати на водноразтворими витамини - С, В2, В6, В12, фолиева киселина, плодовете доставят минерали с алкално действие. Те подобряват работата на отделителната система и сърцето - доставят калий, калций, магнезий, цинк, желязо, а плодовите им киселини катализират обменните процеси. Луковите - чесън, праз, лук, са особено богати на витамини и сулфити. Те съдържат сяра, която влиза в състава на много ензими и антитела. Кромид лук, чесън и праз си остават признат от древността естествен антибиотик, който доказано предпазва от зараза, а ако се разболеем, помага за по-бързо възстановяване.

Всичко това директно слага опора на имунитета. Допълнителната помощ идва от подправките. Пресни или сушени - джоджен, чубрица, босилек, риган, куркума, чесън, магданоз и копър, те са добро допълнение при приготвянето на салати и ястия. С храната получаваме ценните за имунната система витамини А, С, В6, В12, цинк и селен. Киселото мляко и пробиотиците пък заздравяват имунната бариера на червата.

В студа е добре да хапваме топла храна - супи и ястия. Диетолози препоръчват всякакви супи. А пилешката дори е лек при грип и простуда. Топлите напитки е добре да се подправят с мед - чай, мляко, какао, капучино, дори само кафе е добре да се комбинира с мед. Всички пчелни продукти – особено пчелният прашец и прополисът, мощно подкрепят имунитета. А за да са още по-лечебни, към тях може да се добавят и подправки - канела, ванилия, настърган джинджифил, които имат загряващ ефект. Джинджифилът пък е с мощно антибактириално и антиоксидантно действие.



И последната възможност да компенсираме ”дефектите” и пропуските в ежедневното меню могат да са хранителните добавки. Те доставят дефицитни минерали и витамини, важни за имунитета – витамин С, каротин, фолиева киселина, калий, магнезий. Не бива да забравяме обаче, че ако пием витамини на хапчета, прахчета, капсули, разтвори, организмът няма механизъм да ги оползотвори напълно. Мастно разтворимите А и Д не могат да се усвоят с ефервесцинтни таблетки, независимо че „кипящите” хапчета са много вкусни и ароматни.



Добави коментар