За раждането и болката

1072
За раждането и болката

Бременните трябва да го обсъдят с анестезиолога

Както бременните търсят контакт със своя акушер-гинеколог и той проследява развитието на бременността, по същия начин с анестезиолог трябва да дискутират, и то много преди термина на раждането, възможностите за облекчаване на болката.

Това каза началникът на Клиниката по анестезиология и интензивно лечение в СБАЛАГ Майчин дом доц. Силви Георгиев. По думите му западни анестезиологични школи препоръчват минимум по една консултация с анестезиолог на всеки три месеца от бременността.

„Нещата могат като мнение, като впечатление, като заключение да се променят в динамика. Най-накрая, при започнало раждане, окончателно ще се избере най-подходящият за съответния пациент подход и момент, в който той да стартира, за да може болката да бъде адекватно повлияна. Аз бих отправил един апел – по всички подобни въпроси бременните да контактуват със специалисти по анестезиология и интензивно лечение”, каза доц. Георгиев.



В България много рядко бременните се обръщат предварително за консултация с анестезиолог. „Това бих го квалифицирал като общ пропуск на нас - специалистите като екип, също така и на неправилна ориентация на самите пациенти”, коментира доц. Георгиев.

Обезболяването на раждането има ползотворен ефект не само като покрива болката, но и запазва продължителността на отделните етапи на раждането, понижава стресовите механизми – онзи сложен ендокринен отговор на организма, който прави една болка и една такава дългоочаквана ситуация много по-драматични.

Доц. Георгиев обясни, че при бременната жена болката се формира и от участието на една специфична структура на централната нервна система, която се нарича лимбична част, и по този начин болката получава специфична емоционална окраска. Предстоящото раждане е един продължителен период на очакване – цели девет месеца преди това. И един от въпросите наистина е този – дали има болка и ако да, дали тя може да бъде профилактирана и правилно третирана.

„Много отдавна има опити, болката при раждане да бъде преценена къде се разполага спрямо другите видове болка. Много е трудно да се определи точно, защото болката е твърде индивидуално, субективно усещане. Затова ние практикуваме само и единствено оценка на болката по скала за конкретния пациент”, обясни специалистът. Един от най-простите начини за оценяване на болката е т.нар. „визуална аналогова скала”. На пациента се дава една линийка от 1 до 10 и той сам оценява според нея силата на болката между 1 и 10.



„В наша интерпретация тази скала има три диапазона и според това в кой диапазон попада самооценката на пациента, ние съобразяваме вида на медикаментите и приложените концентрации”, каза доц. Георгиев, предаде Фокус.

По думите му има пациенти, при които болевият фон е толкова слабо изразен, че не само те, но и лекарите са убедени, че обезболяването, дори и да се налага, е свързано с приложението на много ниски дози, за кратки периоди от време. Обратното – при други пациенти болката е изключително силно изразена и оттам се отключва една сложна верига от възможни патофизиологични отклонения, които да видоизменят протичането на всичко, включително и на раждането.

В Майчин дом се практикуват всички съвременни анестезиологични методи, не само за България, но и за Европа.

„При оперативното родоразрешение, особено в планов порядък, най-широко са застъпени методите на регионалната анестезия, тоест спинална или епидурална, или комбинация между тях. Тези методи притежават възможността особено, ако са съчетани с катетър, да се използват както при нормално, така и при оперативно раждане, ако нещо е променило ситуацията в хода на родовия акт”, обясни специалистът.

„На следващо място за оперативно родоразрешение, макар и в доста по-нисък процент, е методът на общата анестезия. Спешните състояния са най-често внезапно появили се кръвотечения от родовите пътища или асфиксия на новороденото”, каза доц. Георгиев.

При един от съвременните методи, който се използва и в Майчин дом, се дава възможност на пациентите при необходимост от обезболяване сами да стартират назначената от лекар дозировка. Този метод може да се използва и по време на раждане. Това е една разновидност на епидуралната аналгезия или на продължителната венозна аналгезия, която се нарича контролирана от пациента аналгезия, обясни доц. Георгиев.

Всичките параметри на помпата, избраният медикамент, определената дозировка, интервалите между отделните дози, заключващите интервали - абсолютно всичко в режима на помпата е зададено и препроверено от лекар. Пациентът само сам преценява момента, в който болката започва да нараства като интензивност и тогава дава старт на една доза от подбрания медикамент.



Противопоказанията за поставяне на епидурална упойка са например инфекцията на кожата в мястото на пункцията, неясните фебрилни състояния преди това. Абсолютна контраиндикация е доказаната алергия към медикаментите, с които се работи. По думите на доц. Георгиев упойките при раждане не оказват влияние върху плода.

Методът, който е най-широко застъпен в практиката на акушерското обезболяване е продължителната епидурална аналгезия с катетър. Този метод е „златен стандарт” и е най-широко практикуван в световен мащаб, включително и у нас. Поставянето на катетър чрез тази методика може да покрие колкото е необходимо третирането на болката в хода на раждането. В съвремието единственият газ, който все още се използва за обезболяване на раждане, е райският газ в съчетание с кислород. На следващо място е групата на методите, които са с електрическа нервна стимулация в основата си. Методът по-точно се казва ТЕНС - транскутанна електрическа нервна стимулация.

Друг метод на обезболяване, който се е наложил в практиката в последните години, е продължителното венозно обезболяване с помощта на специални инфузионни помпи, с опиев аналгетик с ултра кратко действие. Този опиев аналгетик се нарича ремифентанил, но за съжаление понастоящем този препарат го няма в България, посочи доц. Георгиев.

Последвайте ни и във Фейсбук.



Добави коментар