Още за сурогатното майчинство

57
Още за сурогатното майчинство

Българки плащат по 40 хиляди лв, за да намерят майка-донор

Изглежда сред световноизвестните звезди се заражда нова мода за традиционни семейни ценности. Напиването до безпаметност и появите пред папараците без долно бельо вече се смятат за нещо нормално.

А през последните години тенденциите се скланят към щастлив брак и добре отгледани деца. Мнозина обаче, поради различни причини, не могат да родят самостоятелно и се обръщат за помощ към майки-донори, пише woman.bg.

Износени от майка “под наем” деца са тези на Сара Джесика Паркър и Матю Бродерик, Елтън Джон и Рики Мартин. На 18 януари стана известно, че Никол Кидман и Кийт Ърбан също са ползвали майка-донор.

Първото дете, износено от сурогатна майка, се появи на бял свят през 1985 г. във Великобритания. Оттогава услугата продължава да се развива и да намира все по-голяма популярност.

Има редица посреднически компании за намиране на майки-донори, желаещите да износят чуждо дете са безброй. Но не е толкова лесно човек да стане майка-донор – от десет кандидатки подходящи се оказват в най-добрия случай една-две.

Ясно е, че повечето жени предлагат телата си за износване на чужди деца не от любов към ближния, а по далеч по-земни съображения. По време на бременността бъдещите родители финансират храненето, необходимите лекарства и др. разходи на сурогатната майка.

Вече след раждането родилката получава доста солидна сума, която може да е различна, в зависимост от страната и региона. В много страни от Западна Европа услугата е забранена със закон и затова се случва някои желаещи да станат родители да си пробват късмета в Русия и Украйна.

Оказва се, че българки плащат по 40 000 лв, за да намерят сурогатна майка в Украйна. Сурогатството в България официално не е разрешено, но пък законът не го забранява.

Западноевропейското отношение към сурогатното майчинство е доста консервативно. Услугата или е напълно забранена (Германия), или е законна само с некомерсиална цел. Т.е. биологическите родители плащат на родилката само месечна издръжка (например от 5 до 10 хил. паунда във Великобритания), но не плащат нищо при самото раждане. При това обаче най-“трудолюбивата” сурогатна майка в Англия вече е родила 12 чужди деца.

Жената твърди, че го прави само от добри подбуди, а не заради издръжката. Друга британка, която вече е родила девет деца, без да има нито едно свое при това, твърди, че просто й харесва да бъде бременна.

В Източна Европа обаче жените рядко обявяват различен от паричното възнаграждение мотив за износване на чуждо бебе. Майките-донори искат да си купят апартамент, да открият собствен бизнес или пък просто не могат да се издържат по друг начин.

Износването от сурогатна майка изобщо не е евтина услуга. Родителите не само плащат на посредника и на родилката, но и поемат разходите за изкуствено оплождане, което далеч не е по джоба на всекиго. Желанието на хората да имат деца обаче е толкова голямо, че не само звездите, но дори и “простосмъртните” прибягват до услугите на сурогатните майки.

Юридически погледнато, в Източна Европа законовите ограничения са много по-слаби, отколкото на Запад. Необходимо е да бъде сключен договор между биологическите родители и майката-донор, в който да се уточнят всички подробности.

При това обаче в Русия, например, нито едната, нито другата страна по договора е защитена юридически, като в страната ежегодно се раждат около 500 деца от сурогатни майки. В България все още няма законен начин да се ползват услугите на майка-донор.

Сурогатната майка може във всеки един момент да откаже да предаде детето на биологическите родители, като при това съдът ще е на нейна страна. Основният проблем е съгласието на майката-донор – няма гаранции, че след раждането тя ще се откаже от родителските си права в полза на други хора.

Сурогатната майка също е подложена на риск, тъй като биологическите родители могат да се откажат от детето поради някакви причини. Подобен случай е имало в Русия, където жена е решила да износи чуждо дете, за да осигури прилично жилище на себе си, съпруга си и двете им деца.

“Бащата седеше срещу мен и ми каза, че не искат детето и че не им трябва сурогатна майка”, разказва родилката. “Но не можах да изоставя детето. То и без това понесе достатъчно”. Оказало се, че двойката наела две майки-донори за всеки случай, а “резервната” сурогатна майка родила близнаци.

Тогава родителите се отказали от услугите на другата майка-донор. Тя все още живее в старото си тясно жилище, но вече с петчленно, а не с четиричленно семейство.

На Запад обаче също има неприятни случаи. Наскоро в Канада биологически родители поискаха от сурогатната майка да направи аборт, тъй като се установило, че плодът страда от синдрома на Даун. Жената дълго отказвала, но накрая въпросът се решил с пари.

Обикновено, според договора, по време на бременността сурогатната майка трябва да води здравословен начин на живот и да спазва всички препоръки на лекарите, а ако плодът пострада заради небрежност от нейна страна, майката-донор няма да получи никакви пари.

От друга страна обаче, генетичните заболявания са “проблем” на биологическите родители и те могат да изискат аборт при синдром на Даун, например. Ако жената откаже да направи аборт, може да задържи детето и да поеме сама всички разходи по раждането и отглеждането му. Малцина са готови на подобна саможертва.

Въпреки всички спънки обаче пазарът на сурогатното майчинство се разраства лавинообразно, което дава шанс на много бездетни двойки да се сдобият с потомство.

Включи се в анкетата на dete.bg и woman.bg и спечели награди



Добави коментар