Вбесена съм!

436
Вбесена съм!

Да овладеем гнева си

Учили ли са ни да приемаме гнева като част от живота? Нас, родителите, когато сме били деца? Карали ли са ни да се чувстваме виновни, задето изпитваме гняв? Като деца усещали ли сме се едва ли не „грешни“, когато сме изпитвали гняв и за това, че сме го изразявали?

Да, при повечето от нас въпросът седи по точно този начин. Внушавали са ни, че да бъдеш ядосан означава да бъдеш лош. Обявявали са гнева за най-страшно престъпление.

Сега, като родители, ние се опитваме да бъдем търпеливи с децата си. Всъщност, толкова търпеливи, че рано или късно сме принудени да избухнем. Страх ни е, че гневът ни може да навреди на децата, защото го сдържаме с нечовешки усилия, но възможността за сдържането му все пак е ограничена.



Всъщност, гневът си съществува и се повтаря периодично и колкото и да не го харесваме, не можем да го пренебрегнем. Може да го разпознаваме и познаваме в подробности, но не можем да предотвратим възникването му. Предсказуеми и ясни са ни и ситуациите, и пътищата, които предизвикват гнева ни, но дойде ли, той винаги ни се струва внезапен и неочакван. И макар че бързо отминава, в момента, в който го изпитваме, ни се струва вечен.

Когато сме ядосани, се държим сякаш сме загубили разсъдъка си – крещим на децата си, наскърбяваме ги и ги обиждаме. Когато бурята премине, изпитваме вина и твърдо решаваме никога повече да не „изнасяме това представление“... до следващия път... Когато гневът ни завладее отново, магически проваля добрите ни намерения. За пореден път се нахвърляме върху онези, „на чието благополучие сме посветили живота си“.

Не е ли крайно време да осъзнаем, че решението да не се гневим вбъдеще е абсолютно безсмислено? Гневът е факт, който трябва да признаем и за който да сме подготвени.



Родителският гняв има своето важно място във възпитанието на децата.

Всъщност, тъкмо обратното – неспособността ни да се разгневим в определени моменти би показала на детето само равнодушие, а не доброта. Който обича, не може да не се гневи.

Това, разбира се, не означава, че децата са способни и силни дотам, че да понесат изблици на ярост и насилие. Те могат да понесат само гнева, който казва: „Търпението ми си има граници.“

Гневът е скъпоструваща емоция на родителите – за да оправдае цената си, той трябва да носи полза. Опитайте се да му намерите такъв изказ, че той да донесе облекчение за вас и прозрение за детето, без да оставя вредни странични ефекти у нито един от двамата. Не е редно например да се караме на детето си пред приятелите му – това само ще го накара да върши „напук“, което на свой ред ще ни ядоса още повече. Не бива да провокираме или подклаждаме у детето си изблици на гняв, предизвикателство, обвинения и отмъщения.



„Полезният гняв“ в три стъпки

Когато сте спокойни, а не ядосани, когато има мир в семейството, помислете трезво и приемете следните три факта:

1. Децата рано или късно ще ни ядосат и това е факт.
2. Имаме право да се гневим, без да изпитваме вина или срам от това.
3. Имаме право да изразяваме гнева си при условие, че не нападаме личността и характера на детето.

Приемем ли тези положение като факти, остава да ги вградим в конкретната ситуация и да си изградим похвати за справяне с гнева. Първата стъпка за овладяване на бурните емоции, е да ги назовем на глас – това служи като сигнал за детето. Ако кратките реплики от сорта на „Дразня ти се“, „Нервирана съм“ не помогнат, следва във възходяща градация да изразим с думи гнева си: „Ядосана съм“, „Много съм ядосана“, „Страшно съм ядосана“, „Вбесена съм“...

Понякога само съобщението за изпитваните от нас чувства, без допълнителни обяснения, е достатъчно, за да възпре детето. В други случаи е необходимо да направим третата стъпка, т.е. да изтъкнем причините за гнева си, да посочим какви са вътрешните ни реакции и какво най-много би ни се искало да направим в този момент:

„Като видя разхвърляни по пода дрехи, много се ядосвам. Направо се вбесявам! Иде ми да отворя прозореца и да изхвърля цялата тази бъркотия на улицата!“, „Много се ядосвам, като те видя да удряш брат си. Така полудявам, че ми причернява. Отвътре започва да ми ври и кипи. Няма да ти позволя да го няраняваш!“, „Като ви видя как се втурвате след вечеря към телевизора и ме оставяте сама насред мръсните чинии и неразтребената маса, направо откачам! Чувствам се способна да убия човек! Иде ми да взема всичките тези чинии и да ги троша по телевизора, една по една.“, „Когато ви викам за вечеря, а вие не идвате, много се ядосвам. Мисля си: сготвила съм вкусна манджа и искам те да я оценят и да ме похвалят, а не да ме разстройват.“

Ето, този подход, с такива реплики на израз на вътрешните ни реакции е прекрасна възможност да изразим гнева си, без да навредим на никого. Нещо повече – това е чудесен пример за детето как то да изразява своя гняв. То ще разбере, че собственият му гняв не е фатален, че може да се освободи от него, без да нарани някого. Добре е да посочвате на децата си кои са приемливите и кои са неприемливите пътища за изразяване на чувствата.



Добави коментар