Училищната депресия

161
Училищната депресия

Бълнуване и агресия подсказват, че тя е налице

Вашето дете тръгна на училище преди няма и два месеца, а вече не иска да стъпи там. Сутрин си намира важни “ангажименти”, за да отложи колкото е възможно по-дълго време тръгването на школото. А когато вече трябва да излезе, се запъва на вратата и започва на плаче. Случва се дори, когато оправяте леглото му, да установите, че то се е изпуснало в съня си. Изпадате в стрес и тръгвате по доктори.

Причината за всички тези неблагополучия обаче може да се окаже много по-проста за установяване. Напълно възможно е детето ви да преживява стрес от новата среда. Училището е първата социализираща институция в живота на малчугана и често пъти може да го доведе до уплаха, посочва вестник "Монитор".

Той буквално се откъсва от топлото и обгрижващо семейство и попада в чужда среда. Към 6-7- годишна възраст, когато малчуганът става ученик, вече е приключило оформянето на неговата индивидиуалност. Той вече започва да я развива на базата на нови качества, придобити от социалните контакти.

Родителите са заменени от учителите, които от своя страна поставят изисквания. На практика, колкото и добре да се отнасят към него, то няма емоционална връзка с тях. За да компенсира липсата, малчуганът се стреми да замени майката с учителката. Първокласникът подсъзнателно търси сигурност, но често пъти не успява. Независимо колко грижовна е госпожата, тя не може да му осигури същия психологически комфорт и сигурност, какъвто има при мама. В същото време всичко научено в семейството – съзнателно и подсъзнателно, ученикът започва да прилага на практика.

Първи клас е времето, в което децата получават първия по-сериозен стрес в живота. Твърде възможно е той да остави дълбоки травми в тяхната психика, ако възрастните не ги разбират, не ги насърчават и не ги окуражават. До каква степен новата среда ще ги завладее негативно, зависи от това доколко родителите са ги подготвили за нея. Евентуалните негативни последици за психиката на детето могат да бъдат избегнати, ако още година преди то да тръгне на училище, започне подготовката му за новата среда.

Предучилищната забавачка, до известна степен, се явява преходно звено за адаптация. Тя обаче съвсем не може да замени помощта на родителите, те най-добре познават своето дете и затова най-успешно биха успели със съвети да го подготвят за срещата с нови хора и нова среда, от която те няма да бъдат част. Ако обаче те не му обърнат достатъчно внимание и се стигне до деконструктивна емоция, първокластникът изпада в депресия, разваля успеха си, концентрацията му намалява, в крайна сметка, отказва да ходи на училище.

Не е изключено, освен напикаването, детето да получи и тикове, да стане разсеяно или пък нервно, раздразнително и дори агресивно.
Дали то ще се поддаде на страха и ще реагира, зависи от неговата лична индивидуалност и психика. Ако то е разглезено в семейството, няма да успее да преодолее страха, естествените реакции, породени от него ще са разрушителни – от депресия до агресия.

Вижте още: Най-големите препятствия пред първолаците

Момчетата са по-уязвими от стреса
Пети клас е другият драматичен период за учениците, в които те изпитват стрес, подобен на този, когато за пръв път са стъпили в училище. В този период родителите трябва да бъдат изключително внимателни към тях, защото децата им са объркани. От една единствена учителка, с която те вече са изградили отношение, всеки час пред тях се изправят различни преподаватели. Те вече не ги приласкават като малки деца, а изискват от тях. До този момент те са успявали да се адаптира към особеностите на един човек, а сега трябва да се приспособява към характера, методите и изискванията на няколко учители. Не рядко тези хора са много различни в подходите си.

Ако детето взима частни уроци по музика, език или спортува, то ще свикне по-лесно с многобройните нови преподаватели. Ако обаче не се среща с достатъчно хора, е напълно възможно да се стресира до такава степен, че дори да започне да заеква и да се изпуска, както в първи клас. Този проблем се проявява по-често при момчетата, отколкото при момичетата, тъй като мъжката психика е много по-ригидна, отколкото женската, която по-лесно установява нови контакти.



Добави коментар