Училището - в хола

152
Училището - в хола

Класната стая по пантофи е извън закона, вдигат глобата от 100 на 150 лв.

Преди известно време един чисто женски екип в САЩ прави филм за деца, които се обучават вкъщи. Заснели ги в лятно училище, организирано специално за тях, след като успели да влязат "под кожата" на организаторката на занималнята. Която, както се оказало, докарва децата до абсолютен религиозен транс по време на заниманията им.

В резултат на скандалната лента в щата забраняват този тип училища. Донякъде той става и повод клеймото "религиозни подбуди" да бъде лепвано на всички хора, които оставят децата си на обучение у дома. Дали обаче в България е същото? Екипът на режисьора Ралица Димитрова посвети цяла година на темата, като снима десетки семейства, предпочели да оставят децата си у дома, вместо да се доверят на системата. Лентата излиза в момент, когато темата отново стана много актуална покрай дебатите за училищния закон и задължителната забавачка за децата на 4 г.

"Има страни, в които за родители, обучаващи децата си вкъщи, се полага затвор. Има и такива, които са създали стандарти за това и ти дават диплома." Това разказва Ралица Димитрова, автор на "Аз съм домашен ученик". Лентата вече имаше премиера в кино "Одеон", очаква се да се завърти и по БНТ.

Първоначално Димитрова имала амбицията да покаже как стоят нещата с домашното образование в Европа. Където колкото страни - толкова и практики. Парите, естествено, не стигнали за амбициозното начинание и кинаджиите се насочили към българските семейства. Оказало се, че тези хора у нас не са никак малко, въпреки че държавата не говори за тях. Някои от родителите отказали да бъдат снимани, защото "не вярват в системата и просто искат да бъдат оставени на мира от всички".

6-7 фамилии обаче се съгласили да кажат пред камерата какво ги мотивира да се решат на подобна стъпка. При това, оказало се, го правят не само семейства от София. Имало и от Смолян, и от Асеновград, и от Силистра, Видин, Рудозем, Самоков. Повечето от тях признавали, че нарочно са избрали малкия град, защото - макар и парадоксално - там е по-лесно да се скриеш. В големия град натискът на институциите върху теб е по-силен, споделят семействата.



Причините, поради които повечето от тях избират детето да учи вкъщи, не са религиозни, въпреки че сред първоначално заснетите хора имало и семейство мюсюлмани. По-късно те отказали да се включат в окончателния вариант на филма. Останалите обаче най-често избират домашната класна стая заради недоверие не просто към училището, а към обществото като цяло.

Което не означава, че децата не се занимават сериозно - повечето от тях всяка година вземат приравнителни тестове, изготвени в САЩ. Сами избират обаче кое да подготвят по-рано - дали математика или история. Освен това имат уникалната възможност да се профилират в онова, което им е най-интересно - нещо, което връстниците им в държавните училища поне засега не могат. На финала получават американски сертификат за завършено образование.

"Много от тези деца след това отиват в университети като Оксфорд", разказва Димитрова. "А там не те питат от какво училище си дошъл. Разказаха ми за момиче, отраснало в мормонско семейство, което никога не е стъпвало в училище и нито един учител не се е занимавал с него. Подготвила се е абсолютно сама - и е стигнала първо до университета в Юта, а сетне - до Оксфорд", разказва тя.

Сред децата, които екипът снима, най-голямото момче е на 16 - но вече амбицирано да следва навън. Бащата - Петър Порумбачанов от Силистра, има четири деца и за всички тях е планирал този начин на обучение. Впрочем, повечето семейства, участвали във филма, имат по няколко деца, възраждайки патриархалната традиция на голямото и задружно семейство в най-тежките в демографско отношение времена.

Само една от фамилиите била с двама малчугани - но пък семейството е много младо, така че най-вероятно цифрата съвсем скоро няма да бъде същата. Докато екипът търсил своите герои, се оказало, че сред родителите, избрали homeschooling, има и доста успешни наши бизнесмени и известни имена. "Умишлено обаче не сме заснели тези хора", разказва Димитрова.



В повечето семейства, заложили на модела "школото вкъщи", майката най-често си седи у дома. Което не значи, че не работи - имало самотна майка, която великолепно се справя като информатик - и професионално, и финансово. Повечето били компютърни специалисти или преводачи - имат работа, която прекрасно може да се върши от домашния компютър, докато помагаш на детето да навлезе в света на познанието.

Друга от майките пък сама е била домашна ученичка - израснала е в САЩ и никога не е стъпвала в клас. Сега преподава на малчуганите по начина, по който е учила самата тя. "Ако не мога да дам на детето си основните познания за света, за какво съм ходила на училище", казала пък трета. Повечето родители, които залагат на този модел, са с образование и интереси в различни сфери, но всички те държат детето им да получи висше образование.

Според Димитрова, противно на очакванията, че децата им ще бъдат асоциални, тъй като основно са у дома, те се срещнали с великолепни и контактни малчугани, с приятели навън и будни очи за света. "Едно от тях плака, че родителите му са го спрели от училище. Нарочно оставихме това във филма - не искаме да даваме рецепти и решения, а да покажем как стоят нещата", казва режисьорът.

Повечето от малчуганите, които учат вкъщи, се социализират главно, когато ходят на "извъндомашни" (по аналогия на извънкласните) форми - пиано, спорт. Момиченце от Асеновград, което свири великолепно, всъщност е източник на музикалния фон във филма - целият се развива по време на нейното изпълнение на музикални пиеси. Друго от децата е шампион по тенис на маса.

Имало и семейство, върху което се стоварил целият гняв на социалните работници точно защото децата не ходят на училище. А родителите обясняват, че искат да спестят на малките момента на пречупване, който е неизбежен при сблъсъка с обществото. Да го отложат за времето, когато децата им станат зрели. Дали държавата иска да го знае? Или просто й е по-удобно да глоби с по 100 лв. тези семейства. И така да реши проблема.



Добави коментар