Страхът от смъртта (Част 2)

31
Страхът от смъртта (Част 2)

Детето ни се тревожи

И за нас, възрастните, смъртта е загадка, а за децата ни е тайна, забулена в мистерия. В първата част на материала обяснихме защо не бива да спестяваме на детето си срещата със смъртта и защо е добре да не го лишаваме от правото му да страда при загуба на любим човек или животно.

И тъй като смъртта е необяснима за детето, а сблъсъкът с нея го обърква, е добре не да го оставим само да се лута в търсене на обяснения, а да му помогнем в чувствата му. За да посрещне и приеме загубата на любимо същество, на детето първо трябва да му се позволи да изрази докрай своите страхове, чувства и фантазии. Споделянето на дълбоките преживявания със слушател, който няма да остане равнодушен към тях, носи успокоение и утеха.

Добре е и да изкажем, изречем чувствата, които детето непременно преживява, но му е трудно да изрази. След смъртта на бабата, към която детето е било привързано, например, можете да кажете: "Баба ти липсва.", "Ти много я обичаше.", "Баба много ти липсва.", "Искаш тя да е сред нас.", "Искаш тя да е още жива.", "Трудно е да се повярва, че е умряла.", "Трудно е да се повярва, че тя повече няма да бъде сред нас."

Такива изказвания, изкази на неговите собствени чувства и мисли не само показват интереса и съпричастността на родителите му, но и подтикват детето да споделя страховете и фантазиите си. То може да попита дали умирането боли, дали мъртвите се връщат някога, дали то и родителите му ще умрат един ден. Отговорите ви трябва да бъдат кратки и правдиви: когато човек умира, тялото не усеща никаква болка, мъртвият никога не се завръща, естествено е човек да умре, когато е много стар.

Избягвайте евфемизмите в разговорите си с децата (не само) по темата за смъртта. Когато казали на едно 4-годишно момиченце, че дядо й бил "заспал вечния си сън", то попитало дали той си е взел пижамата. После се уплашила, че дядо й е сърдит, защото не му била пожелала "лека нощ".

Когато на едно 5-годишно момченце съобщили, че баба му е отишла в рая и е станала ангел, то започнало да се моли останалите членове на семейството също да умрат и да станат ангели.

Детето се чувства по-спокойно, щом фактите му се съобщават просто и откровено, придружени от нежна и любяща прегръдка. Този подход дава резултат, когато самите родители са приели реалностите на живота и смъртта. Както при всички въпроси, така и при въпроса за живота и смъртта, нагласите са по-красноречиви от думите.



Добави коментар