Проблемните деца

604
Проблемните деца

Нуждаят се от професионална помощ

Без да страдат от сериозно душевно разстройство, много деца реагират прекалено емоционално, нездраво емоционално на напрегнатите ситуации или на вътрешните си конфликти. Те могат да изпитват страхове или да сънуват кошмари, да гризат ноктите си, да измъчват братята или сестрите си, ненадейно да избухват, да получават тикове или да се държат по много други „странни“ начини.

И тези деца са обикновено желани деца с неразделени родители, които са ги възпитавали с добра воля, но прекалено са ги покровителствували, глезили или властвали над тях. Преди време говорихме за родители, които имат нужда от професионална помощ (свръхемоционални, свръхпокровителствуващи, инфантилни родители, родители алкохолици, съблазняващи детето си родители, които отхвърлят децата си емоционално, прекалено добросъвестни родители или разведени родители). Сега ще обърнем внимание на децата на такъв тип родители и на това, че и те бикновено имат нужда от детски психолог.



Някои деца страдат от наистина сериозни разстройства на психиката – те са ревниви до кръвожадност, враждебни до жестокост или с прекалено силен интерес към секса. Тези деца се нуждаят и трябва да получат психологическа помощ, за да израснат като нормални и продуктивни хора.

Прекалено силно съперничество между децата в семейството



Децата със силна омраза към братятя и сестрите си се нуждаят от психоаналитик. Това са деца, чиято ревност просмуква цялата им личност и дава тон на целия им живот. Те се стремят да са единствения център на внимание и са решени да унищожат всеки, който им се стори техен съперник. Такива деца малтретират физически и словесно братятя и сестрите си. Те не се колебаят да присвоят по-голямата част от сладоледа, бонбоните, тортата или играчките. Предпочитат да скрият това, което не успеят да изконсумират, вместо да го дадат на друг.

Те са склонни към съревновани, изпитват непреодолима потребност от превъзходство. Ако не могат да спечелят честно, ще го постигнат с нечестни средства, защото за тях е важно непременно да победят Да се състезават става техен начин на живот и единствена цел. И ако ревността им не бъде отслабена в детството, те могат през целия си живот да се отнасят с хората така, както с братята и сестрите си. Впускат се в състезания на живот и смърт дори за дреболии и всяка загуба в спорта или в работата преживяват като съкрушителен удар върху престижа си.

Когато шофират, трябва да задминават другите коли, когато играят шах, трябва да побеждават, иначе изпитват стрес и поражение. Могат също през целия си живот да мразят братята и сестрите си и да се стремят да ги унижават постоянно.



Ревността е нормална между децата в семейството, но само докато не се превърне във всепроникващ маниер на поведение, нито в доминираща особеност. Децата чувстват понякога, че братята и сестрите им получават повече внимание и обич и могат да си съперничат с тях за родителската обич. Но получат ли я, бързо се успокояват. Те също могат да обичат съревнованията и превъзходството, но се наслаждават на игрите и заради удоволствието от играенето. Освен това те проемат поражението без много мъка и напрежение.

Прекалено силен интерес към секса

Някои деца проявяват преждевременен и прекалено траен интерес към сексуалните въпроси. Те сънуват, мислят и говорят за секс. Те мастурбита не само когато са сами, а и на публично място. Въвличат други деца, включително братята и сестрите си, в сексуални „проучвания“. Надничат и надзъртат, като се стремят да видят сексуалните отношения на родителите си.

Това са деца, които са били изложени по някакъв начин на прекомерна сексуална възбуда. Може би са спали прекалено дълго в спалнята на родителите си или в едно легло с брат си или сестра си, или са били обект на блудство от възрастен с нездрави наклонности. Каквато и да е причината, във всеки случай сексът ги е развълнувал прекалено силно и твърде рано. Прекомерният им интерес посочва деформации в психосексуалното им развитие. Те безспорно се нуждаят от лечение, което не търпи отлагане.



Всички деца, всъщност, проявяват интерес към секса и сексуалните въпроси. Те могат да се закачат с деца от противоположния пол, да хихикат, като стане въпрос за гаджета или секс или да говорят за женитба и бебета. Може също да им е приятно да усетят собствената си чувственост, като понякога мастурбират. „Сексуалните“ занимания обаче остават само част от живота им.

Срамежливите деца

Крайно свенливите деца също могат да се нуждаят от професионална помощ. Тези деца изпадат в паника, щом ги видят разсъблечени. Те изпитват болезнена стеснителност от тялото си. Чувстват се неловко в часовете по физическо възпитание, а медицинският преглед ги ужасява дори когато лекарят е от същия пол.

Нормалните деца също не обичат събличането за преглед или за гимнастика. Могат да се суетят или да протестират, но не изпадат в паника.

Изключително агресивни деца



Детски психоаналитик трябва да се заеме с твърде враждебно настроените деца, за да разгледа задълбочено и да вникне в смисъла на враждебността им. Тя има разнообразни източници, ето защо е важно да се открие причината за агресивността във всеки конкретен случай.

Някои агресивни деца не изпитват никаква вина за поведението си. Някои деца са способни на крайни жестокости, без да изпитват никаква тревога или съжаление за действията си. Като че ли са лишени от способността да съчувстват и не ги е грижа за доброто на другите. Нищо не може да стресне такива деца. Порицанието и критиката не им въздействат по никакъв начин, сякаш им е безразлично какво мислят другите за тях. Дори наказанията не ги карат да се чувстват виновни.

Други деца проявяват агресия само от време на време. Държат се агресивно вкъщи, но не и навън, или обратното – в училище, но не и у дома. Това е така наречената „реактивна враждебност“. Боричкането, сбиванията, жестокостта, бягането от училището... - това са реакции на грубо родителско отношение. Чувствайки, че родителите са им изменили, тези деца стават подозрителни към всички възрастни. Страхуват се от тях, не им се доверяват и отхвърлят любовта и ласките им. Да се установи контакт с такива деца никак не е лесно.

Нормалните деца също проявяват понякога деструктивно поведение. То се дължи или на любопитство, или на натрупана енергия, или на разочарование или негодувание. Те могат да потрошат играчките си от любопитство или от яд, но с играчките на другите деца са по-внимателни.

Следва...



Добави коментар