Проблемните деца (Част 2)

955
Проблемните деца (Част 2)

Нуждаят се от професионална помощ

Без да страдат от сериозно душевно разстройство, много деца реагират прекалено емоционално, нездраво емоционално на напрегнатите ситуации или на вътрешните си конфликти. Тези деца са обикновено желани деца с неразделени родители, които са ги възпитавали с добра воля, но прекалено са ги покровителствували, глезили или властвали над тях. Преди време писахме за неспособни да се грижат добре за емоционалното и здраво психологическо развитие на децата си родители, родители, които имат нужда от професионална помощ (свръхемоционални, свръхпокровителствуващи, инфантилни родители, родители алкохолици, съблазняващи детето си родители, които отхвърлят децата си емоционално, прекалено добросъвестни родители или разведени родители).

Децата на такива родители обикновено също имат нужда от помощтта на детски психолог. В първата част на материала говорихме за деца, които са прекалено, нездраво, кръвожадно ревниви към братята и сестрите си и си съперничат постоянно с тях, за деца с прекалено силен интерес към секса, за прекалено срамежливите и изключително агресивните деца. Сега ще се спрем на някои проблемни деца, със "странно" или атипично поведение, които непременно трябва да бъдат отведени при професионалист, за да им се помогне своевременно.

Деца, които крадат

Повтарящите се кражби са сериозен проблем, който обикновено издава сериозно негодувание срещу авторитета. Тези деца проявяват пълно незачитане и предизвикателство към правото на собственост. Те правят дребни и не толкова дребни кражби винаги, щом им се отвори възможност. Крадат у дома, в училище, на лагера, в магазина, от съседите... Децата, чиито кражби имат сериозна история, се нуждаят от професионална помощ. Тяхното лечение е продължително, тъй като подобна дълбоко вкоренена враждебност не се изкоренява лесно.

Деца, които крадат само вкъщи, не попадат в тази категория. Отмъкването на пари от портмонето на родителя може да означава молба за обич или отмъщение за въображаемо или реално грубо отношение. Нормалните деца може да участват и в незначителни кражби извън дома. Те могат да крадат плодове от съседски градини или бонбони от супермаркета или да пропуснат да върнат "взетото назаем" или "намереното" чуждо имущество. Този начин на поведение обаче е преходен и трае кратко. С възрастта децата започват да осъзнават правата на собственост и да ги зачитат.

Скорошна душевна травма

Децата, станали свидетели на внезапни бедствия или нещастия (пожар, автомобилна катастрофа, смърт на любим човек), могат да развият тежки симптоми. За такива деца е необходимо незабавно лечение. Тревожността, породена от скорошна беда, намалява в присъствието на загрижен и отзивчив възрастен, пред когото детето има възможност да разиграе с играчки и да изкаже с думи страшните събития и спомени. Посредством играта и думите терапевтът дава възможност на детето отново да преживее страшната случка така, че да може да я асимилира и да овладее паниката и тревожността си.

Апатичното дете

Когато малко дете проявава множество признаци на странно поведение, се препоръчва професионална консултация, за да се определи дали има сериозно психическо увреждане. Такова дете поразително се отличава от своите връстници. То е изолирано и затворено в себе си. В собствения си дом се държи като чужд човек. Не се приближава до никого и не реагира, когато го доближат. Равнодушно е както към доброжелателността, така и към гнева на другите. Самото то не показва никакви емоции. В реакциите му не настъпва промяна: нито заинтересуван поглед, нито доволна усмивка, нито тъжна въздишка.

Дори раздялата с майка си посреща с апатия и може да тръгне с всеки, който го хване за ръка. Или обратното: може да се вкопчи в майка си в състояние на крайна паника, сякаш раздялата с нея е равносилна на смърт. Другите деца също могат да се разплачат при раздялата с майка си, но плачът им секва, когато ги прегърнат, утешат или разсеят. Плачът на апатичното дете е с равен тон и не се влияе от промените в отношението.

Апатичното дете сякаш забравя за заобикалящия го свят. То може да застане в едно положение или дълго време да се клатушка напред-назад. Основният му интерес е насочен към собственото му тяло. Може открито да мастурбира или уринира, да яде секретите от носа си или да маже себе си и другите със слюнка. Не прави разлика между нещата, които могат и които не могат да се ядат, а пъха всичко в устата си - дори пясък, глина и всякакви боклуци. Друдите деца също се опитват да ядат боклуци, но не упорстват в тези си опити.

Апатичното дете може да извършва еднообразни действия часове наред: да върти на пръста си парче канап, да отваря и затваря чекмедже, да си роши косата, да си дърпа ухото или да тика пръста си в пукнатина на стената. Предпочита да игарае с кубчета и настоява да ги подрежда по един и същи образец и начин. Притежава невероятна памет за вида, броя и разположението на играчките в стаята си и много се разстройва, ако те са разместени или счупени. Сълзите и изблиците му спират веднага, щом вещите се върнат на предишните си места.

Такова дете реагира по странен начин на физическата болка. То може сериозно да се самонаранява, без изобщо да се оплаче. Може да удря главата си в стената, да седне на горещия радиатор или да пореже до кръв ръката си. Единствената му реакция на болката ще бъде странно хилене или глуповат смях. И всеки опит за съчувствие то оставя без отклик.

Дори когато се е научило да говори, апатичното дете не проявява интерес към общуването. Когато говори, употребява несвързани със ситуацията реплики. Ако пряко го запитат нещо, може да отговори с папагалско повтаряне на въпроса или да не каже нищо, оставайки напълно безразлично към всички подканяния.



Коментари

Коментар: 1
apati4no dete

imam poznato dete na 2 god s podobni simtomi hodi na qsla ne kontaktuva s drugite deca koga trqbva da se napravi konsultaciq i s kogo za povedenieto mu


  • 1

Добави коментар