Понякога е отчайващо

180
Понякога е отчайващо

Да си родител, има верен път...

Нито един родител не се събужда сутрин с мисълта да направи живота на детето си непоносим. Никоя майка не си казва: „Днес ще крещя, ще тормозя, ще обиждам и унижавам детето си при всеки удобен случай.“ Напротив, будейки се сутрин, ние си казваме: „Днес ще е един спокоен и пълен с веселие ден. Никакви крясъци, никакви схватки, никакви кавги и заплахи.“

Въпреки това обаче, нежеланата война избухва отново. Пак се улавяме, че казваме неща, които не сме искали да кажем и то с тон, който не ни харесва на нас самите.

Повтарям отново, родителството е занаят, който не се усвоява или учи в университета. Никой родител не се е родил „научен“ да бъде такъв. Да си добър родител е относително казано, защото всеки родител е най-добър за собственото си дете. Бъдете спокойни и се старайте ден след ден да следвате собствените си убеждения за възпитание на детето си и скоро ще видите, че семето вече дава плод.



Всички родители искат децата им да са спокойни и щастливи. Никой не се опитва умишлено да направи детето си страхливо, сприхаво, стеснително, нетактично или неприятно. И въпреки добрите намерения на родителите си, тъкмо в детството си много хора придобиват нежелателни качества. Те не успяват да изпитат чувство на сигурност, на себеуважение или уважение към другите.

Искаме детето ни да бъде учтиво и възпитано, а то е грубо и неприятно, искаме да е самоуверено, а то е плахо, искаме да е чисто и подредено, а то е небрежно и разхвърляно, искаме да е щастливо, а то не е...

Първо трябва да се замислите и да осъзнаете целите, които сте си поставили по отношение на децата си. Защото в крайна сметка ви става ясно, че съветите от рода на „Обичайте детето си повече“, „Обръщайте му повече внимание“, „Отделяйте му повече време“, не помагат особено, още повече когато се сблъсквате с конкретни проблеми.

Ако имате наистина сериозен конкретен проблем с детето си, по-добре говорете с детски психолог за това, но ако просто се чудите как да разрешавате всекидневните конфликти, замислете се върху следните няколко теми:



1. Как разговарям с детето си?

Дали го изслушвам безпристрастно или съдя предварително и вземам отношение, особено критично, към поведението и реакцията му? Дали уважавам чувствата му?

2. Как хваля и порицавам детето си?

Гневя ли се и успявам ли да овладея гнева си? Осъзнавам ли, че похвалата е нож с две остриета? Обиждам ли детето си, чувствата му? Заплашвам ли го? Подкупвам ли го? Давам ли му обещания, които не изпълнявам?

3. Позволявам ли му да се учи на отговорност и самостоятелност?

Храната. Дрехите. Домакинската работа. Уроците. Извънкласните задължения. Парите. Приятелите. Грижа за домашния любимец.

4. Дисциплината

По какви начини я налагам? Уверен и последователен ли съм в решенията и действията си? По какви начини поставям ограниченията?

5. Как се отнасям към проблемите и страховете му?

Уважавам ли ги и смятам ли ги за важни? Не смятам ли, че аз причинявам и съм отговорен за някои от тях? Говоря ли с детето си за тях?

Списъкът може наистина да продължи дълго. Важното тук е да мислите сами или заедно с партньора си по всички тези въпроси предварително, да си създадете стратегия на поведение, реакция и отношение. И не забравяйте, че най-добрият ви съветник е собствената ви интуиция.



Добави коментар