Помощ! Има ли агенция за закрила на родителите?

159
Помощ! Има ли агенция за закрила на родителите?

Поне стотина и нещо са обичайните детски номера, които влудяват родителите

Има една възраст, в която децата пробват докъде могат да стигнат в опита си да опънат нервите на мама и татко. Това в никакъв случай не ги прави лоши или невъзпитани, особено когато говорим за бебета и хлапета до около 6-7 годинки. Щуротиите са техният начин да опознават околния свят и да научат кое е позволено и кое - не.

Затова не се втурвайте веднага при психолог, след като малкото човече е ошамарило приятелчето си, съборило е с трясък телевизора на земята и е изляло олиото на пода, седнало е отгоре, доволно мажейки с ръчички. Вярно, че тези и още много подобни номера често ни докарват до истерия или безпомощен плач. Но с подходящото възпитание белите остават в миналото.

След време със смях ще си спомняте как вече усърдно залягащото над уроците момиченце е влагало цялата си енергия, за да осъществи поредната си щура идея. Но докато дойде този момент, е нужно доста търпение и железни нерви. А на майките и бащите им се иска да има и агенция за закрила на родителите, посочва вестник "24 часа".

Пясъчна буря

Случвало ли ви се е, когато оставите току-що проходилото си дете в пясъчника, всички майки и баби с ужас да прибират своите? Няма защо да им се сърдите, ако вече няколко пъти сте се засичали и те са изпитали пъклените номера на малкото ви сладко момиченце. Когато чувството за собственост проговори, то влага всичките си усилия, за да защити кофичките и лопатките си от чужди набези. Друг е въпросът, че често приема и играчките на околните за свои.

“Врагът” трябва да бъде отблъснат с всякакви средства. Хвърлянето на лопатка с пясък в лицето върши идеална работа. Изсипването на пълна кофа върху русата главица на друго дете е предупреждение изобщо да не приближава наоколо. Пластмасовата кофичка се превръща и в перфектно оръжие, с което да се цапардоса главата дори на приятелчето.

Навикът да се защитава с помощта на пясък дава ценен опит и когато детето се озове на плажната ивица. В моменти на гняв или просто за забавление то хвърля пълни шепи върху нищо неподозиращите плажуващи наоколо. Удоволствието е още по-голямо, когато вижда суетнята им, докато се опитват да изтръскат главите, банските или хавлиите. Е, тогава вече няма как да го спрете. Мокрият пясък служи идеално за стрелба по всеки, имал неблагоразумието да мине наблизо.



Терор над семейството

Никога не сте посягали на детето си и въпреки това то раздава юмруци, при това с почти професионален боксьорски замах. Странно, но е факт. Особено усърдни в боя са хлапетата, които имат по-големи братя и сестри, защото от бебешка възраст им се налага да живеят в среда с конкуренция и някак трябва да оцеляват. Те по-бързо научават и всички щуротии за разлика от връстниците си, които растат сами.

Когато все още едва говори, на малката госпожица не й остава нищо друго, освен да хване кака си за косата, а с другата ръка да нанесе решаващ удар в носа, за да отскубне куклата от ръцете й. Въпреки че все още много неща не са й ясни, малката побойничка вече е разбрала, че ако замахне с по-обемисти предмети, ще има и по-големи щети. Тогава каката или баткото със сигурност ще се разплачат заради кървящия нос или синината на бузата и ще захвърлят играчката, превърнала се в ябълка на раздора.

Все още непремерените движения дори на бебе могат да нанесат трайни поражения и върху лицето на някой от родителите. Таткото трудно може да убеди приятелите си, че физиономията му не е раздрана от разгневената съпруга, а от 9-месечния му син. Майката пък е принудена да слуша съветите на възрастната жена, поседнала до нея на пейката в парка: “Остави го, ще си намериш по-добър мъж. Виж се колко си хубава, не му позволявай да ти посяга”. А синината върху окото й всъщност е от играчката, с която нямащото още годинка момченце я е цапардосало случайно.

Любов към екстремните преживявания

Иска се ловкост и бързина, за да предпазим детето от саморазрушителната му сила. През първите си години повечето малчугани нямат страх от високо и са в състояние да измислят опасно екстремни забавления. Едно от най-любимите е скачането от всяко високо място, до което могат да се доберат. Докато обикаля из стаята, облечено с любимия си костюм на Батман, дори не успяваме да видим как се е покатерило на масата и вече “лети” от нея.

Това е съпроводено с боен вик и щастлива усмивка. Налага се да реагираме за части от секундата, за да успеем да го хванем почти във въздуха. Посоката, която е избрало, винаги е най-опасна - към ръб на шкаф, облегалката на стол или прави опит да се залепи в целия си ръст като Батман върху екрана на телевизора. Може да забие и лице в кактуса.

Проветряването на стаите пък е почти невъзможно. В такива моменти единственият вариант е да хванете детето за ръчичка и да го водите навсякъде със себе си, дори в тоалетната. Отворените прозорец и врата към балкона действат като магнит на детското любопитство. И тъй като са съвсем наясно, че това са забранени зони, естествено, се опитват да се доберат до тях по най-бързия начин. А да уловите детето си на перваза, гарантира най-малкото прединфарктно състояние.

Най-големите бели, които вършат децата

Побойник с ангелско лице

“Това са родителите на Ема” или “Ето го бащата на Жорко”, когато ви посрещнат с такива реплики в детската градина, не чакайте нищо добро. Малкият ви наследник е сътворил някоя беля, най-вероятно е ритнал, залепил шамар, ухапал или засилил към шкафа едно или повече деца. А иначе има вид на ангелче. Оправданието, че е блъснал Емили от най-горното стъпало на пързалката, е: “Ами тя ме дразни”. А е оскубал друго дете, защото е счупило играчката на най-добрия му приятел. Казва го съвсем искрено, невинно пърха с мигли над големите сини очи, а върху бузите се търкалят сълзи.

Но на вас ви идва да крещите от гняв. И когато това се повтаря през ден, на втората седмица след репликата “Дъщеря ви размята момченцата като парцалени кукли” вече заравяте глава в дебелите книги, чудите се къде сте сбъркали с възпитанието, защото голямото дете никога не е правило така, а ги гледате по един и същи начин. И умувате как да уговорите другия родител да прибира детето, за да не берете вие повече този срам.

Навън като отвързани

Понякога децата се държат навън така, все едно досега са живели затворени вкъщи и никога не са виждали хора. Когато излезете, те вече имат публика и трябва да бъдат показани всички магарии. Тръшкането на земята е една от тях и става по следния начин - хлапето надава пронизителен писък, ляга по гръб по средата на магазина, на площадката или още по-добре направо в локвата и започва да се мята на всички страни и да удря главата си в земята. При опита да го усмирите задължително отнасяте някой ритник в лицето и кичур от вашата коса остава в ръчичката му.

Ето при тази картинка са ви нужни единствено и само слонски нерви. Околните ви гледат с възмущение, че детето ви е невъзпитано, или подозират, че сте го ошамарили. Но на никого не му минава през ума, че единствената жертва в случая сте вие, а малкото човече е в истерия, защото не сте му позволили да награби всички бонбони от рафта в магазина.

Пазаруването не е удачно да става със съвсем малки деца, но има случаи, в които е неизбежно. А те обожават да се возят в пазарската количка, трупането на продукти в нея е забавление. Докато вървите покрай рафтовете и изпълнявате списъка с покупки, за бебето е изключителна радост да взема всяко нещо, което сте сложили в количката, и да го изхвърля извън нея. Така, докато се усетите, пътят зад вас е осеян с масло, спукани кофички с кисело мляко, разпилян ориз и т.н.

Тичането из широките коридори на мола, особено ако с него е братчето, сестричето или приятелско дете, е истинско преживяване за малкия палавник. Пада по лице, върху него презглава се търкулва и другото хлапе и докато правите опити да ги съберете от пода, те вече са хукнали в две различни посоки, а вие препускате след тях, влачейки якета и всички играчки, помъкнати от вкъщи. На всичкото отгоре върху краката ви все още стоят сините найлонови калцуни, с които сте били в детския клуб, забравили сте да си събуете и обикаляте с тях из целия мол.

Ескалаторите също стават повод за разнородни емоции. Едва догонвате човечето, което е успяло да се отскубне от ръката ви и със засилка се е отправило към подвижните стълби. Чака ви дълго возене нагоре-надолу... Интересно изживяване е и когато детето изведнъж застопори крачета точно преди да стъпи на ескалатора, а майката вече се движи надолу. Отстрани изглежда като сцена от филм на Чарли Чаплин, но в цветен вариант. Майката все още държи детската ръчичка, но не смее да дръпне по-силно, за да не го претърколи. Затова се обръща към него и като на забързан каданс започва да се катери по движещите се надолу стълби.



Странни навици

Много деца в някакъв период от ранния си живот имат навици, които ни докарват доста грижи. Впиването в любимото одеялце и плюшена играчка, вечер дава спокойствие на родителите, защото приспива хлапето. Но тази привързаност към въпросното “съкровище” може да се превърне и в игра на нерви. Истинска драма настава при всеки опит одеялцето или мечето да бъдат напъхани в пералнята. “Ще му се завие свят! Там го е страх! Боли го!", със сърцераздирателни писъци детето седи, залепило носле на вратата на пералнята.

На всичкото отгоре съхненето трябва да стане по най-бързия начин заради липсата на любимата вещ ви чака безсънна нощ. От многото гушкане, дъвкане и размятане наляво-надясно, тя неминуемо се превръща в парцал - избеляла, с дупки и безкрайно много кръпки. Но няма никакъв шанс да я подмените с нова, дори и да сте обиколили всички магазини, за да намерите чаршафчето със същия десен, то ще бъде разпознато и отхвърлено.

На всичкото отгоре прокъсаната вещ, сякаш взета от кофата за боклук, се влачи навсякъде - в ресторанта, в детската градина, в парка, в самолета, на почивката край морето. Не дай си боже да я забравите, предстои скандал в семейството, някой трябва да се жертва и да се върне до вкъщи, за да вземе “нанито”.

Много деца едва проходили, вече имат предпочитание къде точно могат да акат. И естествено, “голямата работа” се върши на най-неподходящото място. Да сътворят белята във ваната, може да се превърне в навик, с който да се борите месеци наред. Използвате всичките си хитрости, за да го накарате да свърши работата преди къпането, триумфирате, че накрая все пак сте успели и доволно го водите към банята. Да, ама не! В момента, в който се озове в топлата вода, детето с блажена физиономия изпуска още едно ако, ей така за кеф. А вие отново, както всяка вечер, започвате да търкате ваната и наново да я пълните...

Тази толкова важна дейност хлапето може да върши и в памперса, но на любими места, на които ви идва да потънете в земята от срам. Вярно, не се вижда, но пък се подушва от голямо разстояние. Пробната в магазина, в който сте отишли да му търсите дрешка, му се вижда достатъчно скрито и подходящо място. Завирането между щендерите или под масата в ресторанта също се оказват идеална позиция. Озовавате се в конфузна ситуация, при която околните недоволно бръчкат нос или още по-лошо - направо го запушват с отвращение.

Чуждото ядене е по-вкусно

Когато сладкото човече е контактно и оправно, то се превръща в център на внимание. И въпреки че всички му се радват, може да се озовете в неудобни ситуации. Няма нищо лошо в това да се залепи като гербова марка за сервитьорката, която с охота го развежда из цялото заведение и му показва кухнята на ресторанта. Когато се почувства на своя територия обаче, чаровното мъниче застава до съседната маса и със зяпнала уста наблюдава как чичкото яде сладолед, нищо че и то има на своята маса, но го е зарязало още на първата хапка.

В момента, в който човекът оставя сладкото изкушение на масата, детските ръчички се оказват изключително бързи. Хлапето вече е грабнало купичката и блажено набива сладоледа. Това е един от онези мигове, в които се чудите да се смеете ли, да му се скарате ли, или да се наврете под масата от срам. А може да се направите на приятно разсеяни, все едно нищо не сте забелязали, както и да симулирате, че това дете изобщо не го познавате. Пържените картофки, месцето и сиренцата на съседната маса отново са много по-вкусни от тези в собствената чиния. Солетите пък могат да бъдат измъкнати не само от ръчичката, но директно от устата на минаващото наблизо дете.

Чуждите пликове, които хората оставят до себе си на пейката в парка, биха могли да крият някакви много интересни лакомства и тайни. Така че непременно трябва да бъдат пребъркани под смаяните погледи на собствениците им. Колкото и бързо да действате, за да отскубнете детето от чудната торба, няма как да замажете срамната ситуация.



Малки невинни бели

Със сериозна доза чувство за хумор могат да бъдат наречени малки невинни бели онези поне десетина пакости, които децата вършат всеки ден. Всички опити да бъде обезопасен домът, да се скритят документите и да се сложат на недостъпно място уредите в домакинството в крайна сметка са безсмислени. Пълзящите и прохождащи мъничета са толкова изобретателни, че сами не можете да повярвате как бебето е докопало ключовете за колата.

Между другото това е и една от любимите им играчки. Може да бъде скрита в тонколоните, навряна зад радиатора или пъхната в тоалетната. И като става дума за тоалетна, четката за нейното почистване също е сред интересните предмети. С нея не само може да се бърка във водата, да се почисти подът, та дори и собственото лице.

Фирменият печат, химикалките и флумастрите се употребяват за украса на стените и мебелите, което не е толкова страшно. Но когато в бебешките ръце незнайно как попаднат важни документи като талона за колата, застраховки или актовете за раждане, то старателното им изографисване се превръща в истински проблем. Същото се отнася и за чантата, озовала се в пакостливите пръстчета на човечето.

Желанието да опознава света го кара да провери как точно се сгъва личната или дебитната карта на мама. Учи се да къса хартия, но с двете банкноти от 50 лева, които сте приготвили, за да платите тока. Истински шок може да предизвика откритието, че в току-що напълнения памперс има и малка кръгла батерия. Доста притеснения носи и опитът на детето да се справи с досадния течащ нос, като го запуши, при това доста надълбоко, с топчета тоалетна хартия.



Добави коментар