Новороденото (Част 1)

179
Новороденото (Част 1)

Проблеми в бебешката възраст

Бебешката възраст – първият етап от развитието на детето ви и първият етап от кариерата ви на родител. Ако е първото ви дете, съвсем естествено е да се чувствате неуверен в себе си. И да имате стотици въпроси. Но не се плашете, бързо ще придобиете самочувствие и увереност.

Ще се опитаме да обобщим основните проблеми, с които се сблъсквате в този най-ранен етап от отглеждането на детето ви и да ви дадем, ако не съвети, които работят конкретно за вас, то поне успокоението, че всичко, което изпитвате, е нормално и естествено:

1. Бебето ми плаче и не знам как да го успокоя.

Едно е сигурно – бебето никога не плаче без причина. С плача си то иска да ви каже нещо. Две са основните причини за плач. Първата е, защото е гладно. Втората е малко по-трудна да си я обясним – плач преди заспиване. Този плач може да се дължи на умора, както и на недостатъчната зрялост на нервната и храносмилателната система. В някои книги пише, че бебето плаче, защото е мокро. Това обаче не е вярно – новороденото може да изкара дълго време мокро, без това да му прави впечатление, стига да не му е студено.

Ако бебето плаче продължително, може да е заради коликите. Можем да се опитаме да спрем плача по различни начини, въпреки че не знаем причината. Дайте му да суче – това може да го успокои. Ако откаже, значи причината е друга, не глад.



Повийте го стегнато в пелена – тази практика, известна от бабите ни, намалява мускулната дейност, забавя сърдечния ритъм и оказва успокоително въздействие. Гушнете бебето – ефектът е същият като при повиването, като заедно с това му придавате топлината на тялото си.

Полюлейто го, изпейте му песничка, притиснете го към гърдите си – биенето на сърцето ви може да го успокои, защото то го помни още от утробата, пуснете му музика, дайте му биберон – залъгалка... Можете да изнамерите и други начини да се опитате да успокоите продължително плачещото си бебе.

Но бъдете готови да приемете, че понякога нищо не помага. Просто се въоръжете с търпение. Ако това много ви изнервя, наемете детегледачка, за да можете да излизате поне 2 пъти седмично по 2-3 часа.

2. Бебето ми е на 1 година и още се напишква.

Това е естествено. Детето е готово за гърне по-късно, поне на година и половина или две.



3. Бебето ми се буди нощем и плаче.

Не го хранете, ако не е време за хранене и в никакъв случай не си играйте с него през нощта. В противен случай ще му създадете този вреден навик. Най-добре не му обръщайте внимание и след няколко дни то ще престане да се буди.

4. Нямам никакъв майчински инстинкт.

Не мислете, че това е ненормално. Майчинският инстинкт е мит. Особено ако е първо дете, такава „липса“ на майчинския инстинкт е напълно естетвена. Бебето, което ще ви даат в родилния дом, няма нищо общо със сладките пухкави бебета, които сте виждали по рекламите. То е грозно, ревливо и ви изнервя до краен предел. Разбира се, има майки, които изпитват любов към новороденото си от първия миг, но ако не сте от тях, не се безпокойте. Вие ще се научите да обичате бебето си. Не се чувствайте виновни, ако ви липсва прословутият майчински инстинкт. Грижете се за бебето си, хранете го, къпете го, говорете му, играйте си с него, пейте му и не се бойте – обичта към него скоро ще се появи.

5. Чувствам се несръчна, когато обгрижвам новороденото си

Това е нормално при първо дете. Същото, ако ви накарат да играете голф, без да сте вземали уроци. В началото се притеснявате, ако бебето ви направи нещо необичайно, например ако се закашля. Скоро обаче ще свикнете и ще наберете самочувствие на родител. Действителността е различна от представите ви преди да родите, дори да сте вземали уроци по слагане на памперс върху кукла.



6. Това бебе ми дойде като шок, друго си представях.

Може би сте си представяли кукла, но скоро осъзнавате, че бебето ви е човек, индивид. Освен това младата майка в продължение на девет месеца изгражда, съзнателно или не, мечтания образ на бебето си. Може би си е представяла как го милва в атмосфера на идилично щастие, преди да се озове пред малкия пикльо. Да, сблъсъкът с действителността понякога е шокиращ, но скоро ще свикнете с детето си и то ще ви даде много повече щастие, отколкото някога сте си мечтали.

7. Срам ме е, но понякога истински мразя бебето си.

Нормално е и естествено чувство. Проблемът е в това, че никой не е предупредил родителите, че това чувство идва от време на време. Та бебето е дразнител, то нарушава спокойствието ви. Буди се нощем, реве та се къса, вие и двамата умирате за сън, но не можете да го успокоите. Мразите го, чувствате се като в капан. Приемете, че тези отрицателни чувства съществуват, признайте ги и не се самообвинявайте. Знайте, че колкото повече расте детето ви, толкова по-рядко ще ги изпитвате.


Следва...



Добави коментар